За проекта

„Дигитализация и концептуализация на литературното наследство на българския модернизъм“ е първият проект, който документира и изследва българския литературен модернизъм в такава пълнота. Той има научноизследователски и приложен профил и значението му е както специализирано научно, така и по-широко образователно и културно.

Проектът е с двегодишен срок на работа и е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ при Министерството на образованието и науката с договор  № ДФНИ – К01/11 от 30.11.2012 г.

1. Проектът включва:

   • Събиране, систематизиране, дигитализация и съхраняване на литературните периодични издания на българския модернизъм чрез създаване на дигитално хранилище.

     Дигитализирани периодични издания: „Мисъл“, „Наш живот“/„Наблюдател“, „Художник“, „Из нов път“, „Южни цветове“, „Бисери“, „Листопад“, „Звено“, „Родно изкуство“, „Везни“, „Зеница“, „Лебед“, „Crescendo“, „Хиперион“, „Пламък“, „Нарстуд“, „Изток“, „Стрелец“, „Новис“, както и значително количество фотодокументи
     Общ обем на материалите – около 30 000 документа.

   • Изследователска реконструкция на българския литературен модернизъм. Тя е осъществена в следните посоки: аналитично представяне на неговите печатни трибуни; енциклопедични познания за неговите представители и литературни кръгове; изследване на динамиката на развитието му: етапи, отношения между модернистичните направления, отношения с традицията и със съвременния (български и европейски) контекст, социокултурно значение; систематизация и анализ на критическата и читателската рецепция на модернизма.

     За целите на реконструкцията е изработен адекватен справочен апарат: речник с данни за авторите, справочно-аналитични статии за периодичните издания, библиографски каталози, хронологична ос, фотоархив.

     Достъпът до информацията е улеснен от наличието на анотации и метаданни, които позволяват ефективно потребителско търсене в информационната база и локализиране на информацията (извори, снимки, коментари и пр.)

   • Събиране, систематизиране и дигитализация на избрани критически интерпретации на българския литературен модернизъм във виртуална библиотека.

   • Концептуализация чрез създаване на нови изследвания в областта.

   • Популяризиране на българския литературен модернизъм като важно поле на култура и познание чрез: улесняване на достъпа до неговите текстове; научни и образователни форуми и семинари със студенти, докторанти, изследователи и преподаватели; издание с материали от проекта.

2. Основна мотивация:

   2.1. Периодиката е неслучайно избрана територия:

   • На нейните страници създаващата се литература присъства най-пълно и живо – текстовете са обозрими в действителния си литературен и културен контекст на съзвучия и полемики, който се губи при събирането и затварянето им в авторски книги.

   • Част от творбите, публикувани в периодичния печат, остават без следващи издания или биват променяни и редактирани при преиздаване.

   • Периодичните издания от това време – отпреди близо век – са все по-трудно достъпни поради ограничения брой копия и естествения физически разпад. (При част от изданията се наложи например събирането на множество различни екземпляри, за да бъдат реконструирани пълните течения.) Сега те са едновременно защитени и достъпни за всеки, който би проявил интерес към тях.

   2.2. Литературният модернизъм е избран за фокус на проекта по няколко съществени причини:

   • Модернизмът е явление в литературата, изкуството, естетиката, философията, културата, в което се пресичат знакови тенденции в развитието на обществото. Например: процесите на модернизация през ХІХ – ХХ в., военните кризи в първите десетилетия на ХХ в., социалните трансформации, свързани с тях, и пр.

   • Литературният модернизмът има особено значение в този план. Литературата и литературната критика – доколкото се осъществяват чрез езика – са привилегировани медиатори между изкуство и общество, естетическо и социокултурно.

   • В българския контекст връзката между литературния модернизъм и социокултурните процеси е особено динамична, тъй като се заражда в периода на национално самоосъзнаване и интензивно развитие на обществото след Освобождението. С основание може да се твърди, че модернизмът се оказва индикатор, а в някои случаи и емблема, за ключови социални процеси – и тогава, и впоследствие. Фактът, че той започва като „привнесена“ тенденция и в част от битието си изглежда неавтентичен, не го прави по-малко съществен. Напротив, това е важна специфика – и на българския модернизъм, и на социокултурното развитие от Възраждането нататък, и на динамиката на тяхната свързаност.

     След Освобождението българският модернизъм е знак за отваряне към европейско, световно, универсалистко мислене и ценности. Той ревизира възрожденско-патриархалния културен модел с неговата национална доминанта.

     В десетилетията след 1944 г. модернизмът е стигматизиран и маргинализиран и като практика, и като теория.

     В края на 80-те години той става един от знаците на антитоталитарната нагласа. В модернизма, от една страна, се търси опората на някаква ценна, елитарна, престижна традиция, която не може да бъде извлечена от тоталитарната култура. От друга страна, още от 70-те години започват опити за реабилитация му, които в следващите десетилетия се развиват в целенасочен интерес. Така постепенно се компенсират стигмата, маргинализацията, мълчанието около българския литературен модернизъм, за да се натрупа (през последните двайсетина години) сериозен корпус от изследвания върху него.

   • Модернизмът присъства в проекта и като феномен на творческо мислене, чувствителност и светоусещане, чиито проекции надхвърлят представата за културноисторически „период“ и се проявяват по различен начин в следващи контексти.

   • В крайна сметка българският литературен модернизъм се оказва активна територия на културната памет – доколкото преосмисля основни естетически, културни, социални ценности и осъзнато заявява необходимостта от критическо мислене – в литературата, културата, обществото.

3. Предистория

   Не на последно място, важен е и фактът, че в рамките на Института за литература проектът има значителна предистория – трудове, предходни проекти, научни форуми.

   Базови са материалите, събрани и обработени във връзка с предходния тематично свързан проект, чието крайно издание бе тритомникът с манифестни, полемични и концептуални текстове „Критическото наследство на българския модернизъм“, съпроводен от един том със съвременни интерпретации върху модернистичната критика. Друг съдействащ проект е „Периодика и литература“, в чиито томове са аналитично описани голяма част от периодичните издания на българския литературен модернизъм.

   От особено значение е установената вече традиция в изследването му – в трудовете на Р. Ликова, Д. Аврамов, Ст. Илиев, С. Хаджикосев, Т. Жечев, Ст. Каролев, Цв. Атанасова, И. Сарандев, Св. Игов, М. Неделчев, Е. Сугарев, Ал. Йорданов, Н. Илиева, Св. Стойчева, И. Младенов, М. Дачев, Г. Тиханов, Н. Нанков, М. Кирова, Вл. Янев, И. Пелева, В. Русева, К. Кузмова-Зографова, М. Иванова-Гиргинова, Б. Дакова, Пл. Антов, Е. Димитрова, Б. Пенчев, А. Вачева, Цв. Ракьовски, М. Горчева, Н. Цочева, М. Янакиева, Ив. Христов, Ал. Антонова, Н. Стоянова, С. Данова и др.
   Виждаме, че повече от половината от изредените имена са свързани с Института за литература.