Зеница

Зеница. Двуседмично семейно списание Гл. ред. Николай Райнов. София, п-ца С. М. Стайков. Годишнина І (1920), 10 бр.

Десетте книжки на „Зеница” излизат през 1920 г., време, в което главният редактор Николай Райнов вече е позната фигура в българския литературен живот –  издал е само през 1918 и 1919 г. седем книги. Две години по-рано е сключил брак с жена си Диана, родил се е първият му син.

Издаването на „Зеница“ започва в условията на следвоенна мизерия. Списанието съдържа преди всичко преводни произведения. Често имената на преводачите не са посочени, което кара изследователите да смятат, че повечето текстове са дело изключително на Николай Райнов и съпругата му Диана. Това е една от причините „Зеница“ да носи подзаглавието на семейно списание. „Семейно“ може да бъде наречено и заради общия си тематичен кръг, който е предназначен за най-широка публика. Въпреки че списанието цели да достигне до възможно най-масова аудитория, това не отнема от целта за високо качествено издание, която си поставя. „Зеница“ е списание, правено с вкус и възхищение към културата- западна и източна, целящо да обогати културните хоризонти на българския читател и да пренесе погледа му извън нашия континент- чак до екзотична Азия. На страниците на „Зеница“ се печатат трудове по въпроси на науката, източната метафизика, мистицизма и езотериката, окултното и астрологията. Предлагат се мисли и текстове на известни интелектуалци, драматурзи и фолософи. Творческия стремеж на Николай Райнов и мотивацията му за създаване на такова списание имат общо с биографията му. Сам за себе си той споделя (Алманах „Жътва“, 1922 г.):

 Ходих много низ нашенско, по цяла България, за да изуча езика, срам ме беше, че не си знам езика, а ми трябва да си служа с чужди думи. Ходих и по Изток, от дето пазя пожълтяла тетрадка спомени, които може някога да издам. Търсих следите на загубени духовни движения, срещнах скъпи хора, за които не смея да говоря, видях неща, за които няма и перо. Живях всякак. Много неща учих. Много науки ми трябваха. Износвах ли си впечатленията, давах ги на другите: тъй се появиха една по една книгите ми. В много от тях има изповед: който знае да ги чете, ще ме види какъв съм и какъв съм бил.

„Зеница“ излиза само в рамките на 1920 г.. Не добива популярността, която днес, през призмата на времето, оценяваме, че заслужава. Не привлича по-голям екип от сътрудници и не успява да си набави нужните средстава, за да продължи да излиза и след десетия си брой. Бр. 8, 9, 10 представляват „апокрифите” на Николай Райнов – „Светилник на душата”, свързани с представите на древноиндийската религия – майа, нирвана, самсара, карма и др.