Модернизмите ниТук са публикувани научните изследвания, представени първоначално с доклади на научната конференция „Модернизмите ни (българският литературен модернизъм: автори, издания, концепции)“, а след това допълнени и разширени, някои от тях и преозаглавени. При подредбата им следваме структурата на научната програма на конференцията.
Румен Шивачев, „Екзистенциализмът в „Тъгите ни“ от Димо Кьорчев“ Светлана Стойчева, „Боян Магесника и българския модернизъм“ Елена Азманова, „Иван Грозев. Скритата литература“ Цветанка Атанасова, „Лириката на страниците на „Хиперион”: модернизъм – контрамодернизъм”. Елка Трайкова, „Модернизмите на Александър Балабанов“ Милена Кирова, „Сладкият хюбрис: има ли женска постмодерна поезия на 90-те?“ Яни Милчаков, „Млади или модерни? Културни навеи, школски литературни теории и ученически художествени практики в края на XIX – началото на ХХ в.“ Виолета Русева, „Книгата като поле на литературноисторическото“ Поли Муканова, „Модерният читател: институционални практики (1878-1944)“ Сирма Данова, „Индивидуализъм и жизнерадост. Фигурата на Пенчо Славейков в светлината на идеологическите промени“ Пенка Ватова, „Две гледни точки към народната песен - Пенчо Славейков и Димо Кьорчев“ Сава Сивриев, „За „Индивидуализмът в нашата литература” на Димо Кьорчев“ Едвин Сугарев, „Яворов в контекста на българския модернизъм“ Миряна Янакиева, „Две маски… А всъщност една-единствена (Яворов и Бодлер)“ Валентина Маринова, „Апофатическото мълчание на модернизма: Яворов и Метерлинк“ Пламен Антов, „Мястото на езика – „Безсъници“, в развоя на българския модернизъм: един сюжет“ Надежда Цочева, „Подир сенките на облаците, знаците, ароматите...“ Мариета Иванова-Гиргинова, „Когато гръм удари“ – „отвъд“ ехото на Яворовите безсъници“ Цветана Георгиева, „Градът на българския литературен експресионизъм“ Андрей Ташев, „Експресионистичното отклонение на Матвей Вълев“ Биляна Борисова, „Фурнаджиев – авангардно и родно“ Михаил Неделчев, „Змейска любов и сватбени блаженства, язове и бурени, обратни домове и корен дълбоко в небето... (Хипотези за неназования, неоформен и неизявен български сюрреализъм)“ Елка Димитрова, „Модернизмът и точката на съвременността“ Морис Фадел, „Криминална литература и модерност“ Пламен Шуликов, „Импресионисти и зъболекари, футуристи и зъботехници“ Радостина Петрова, „Българските литературни програми и манифести и литературноисторическата концепция на Войчех Галонзка“ Яница Радева, „Развитието на българския театър според списание „Художник“ (1905–1909)“ Надежда Александрова, „Гео Милев и Николай Лилиев“ Петър Трендафилов, „Парарелигиозност в дванадесета глава на поемата „Септември“ (Г. Милев и руският авангардизъм)“ Рая Кунчева, „Очевидност и аура. Чавдар Мутафов и Валтер Бенямин“ Александра Антонова, „Чавдар Мутафов и авангардните естетики“ Александър Христов, „Измерения и пространства в романа „Дилетант“ на Чавдар Мутафов“ Иван Христов, „Концепцията за време и идентичност на кръга „Стрелец“ Десислава Узунова, „Другият“ автор (разказът „Мрежата на дъжда“ от Владимир Полянов – творецът в търсене на смисъла)“
Тематичен блок „130 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СИРАК СКИТНИК“ Биляна Борисова, „Сирак Скитник – от „Мир искусства“ до „Родно изкуство“ Калин Николов, „Кои са руските учители на Сирак Скитник – Добужински и Бакст“ Йордан Ефтимов, „Сирак Скитник в клинч с импресионистите“ Мария Огойска, „Аполоновският естетизъм на Сирак Скитник в текстовете му за „Демократически преглед“ Мариета Иванова-Гиргинова, Елизария Рускова, „Стил“ и „стилизация“ в театралнокритическите текстове на Сирак Скитник на страниците на сп. „Златорог“ Светлана Панчева, „Из скиталчествата на Сирака в театъра“ Надежда Стоянова, „Плакат, шаблон, клише в критическите текстове на Ч. Мутафов, С. Скитник и К. Кръстев“ Бисера Дакова, „Траяновското в поезията на Сирак Скитник“ Иван Христов, „Сирак Скитник и Аладиновата лампа“
| Статии
|
