Димитър Подвързачов

Подвързачов, Димитър Димитров (Ст. Загора, 6.10.1881 – София, 13.11.1937). Учи гимназия в Ст. Загора (до 1895) и в Хасково (1896-97), но не завършва поради липса на средства. Чиновник в Окр. училищна инспекция в Ст. Загора (до 1903) и в Шумен (1903-07). Секр. на ІІІ мъжка гимназия в София (1907-11). Ред. на хуморист. сп. „Оса” (1909-10). През 1911-12 г. редактира с Ал. Божинов сп. „Смях”, през 1914 г. – сп. “Звено”, смятано за трибуна на бълг. символизъм, където привлича за сътрудници Н. Лилиев, Д. Дебелянов, Й. Йовков, К. Константинов, Г. Райчев, Ив. Радославов и др. Участва в Балканската война (1912-13). През І св. война е един от лит. редактори на сп. „Отечество” и в. „Военни известия”. Ред. в книгоизд. на Ал. Паскалев (1918-20), драматург на Нар. театър в София (окт. – дек. 1920). От 1919 до 1934 г. е журналист и коректор във в. „Зора”, „Епоха”, „Час”, „Демократически сговор”, „Македония”. Заедно с Елин Пелин и Й. Сливополски редактира (1934-36) детския в. „Пътека”. Ред. във в. „Днес” (1936-37).

За пръв път печата стихове (с псевд. Забравен талант) през 1898 г. във в. „Смях и сълзи”. Сред ранните му творби особено място заема пародията. Създава класич. образци на фейлетона, баснята, афоризма, хумористично-сатиричното стихотворение и худ. превод. П. е духовен стожер на поетите символисти от лит. кръг около сп. ”Звено”.

Хумористично-сатир. му творби се отличават с нетрадиционното двуединство на лирика и сатира, висока култура на стиха. Присъщи са му мрачните, сгъстени сентенции, иронията, скептицизмът, близки до моралистичния патос на Ст. Михайловски. П. обновява традициите на афоризма, баснята, сатир. парабола в бълг. литература. Автор е и на произведения за деца, сред които се отличава хуморист. поема „Приключенията на Крачун и Малчо в София”. Заедно с Д. Дебелянов е съст. и ред. на „Българска антология” (1910) – първата представителна антология на бълг. поезия в нач. на ХХ в. С Д. Бабев е ред. на сб. „Театър и вечеринки” (1910).

П. оставя на бълг. култура съвършени преводи от световната класика: „Разкази” (3 т., 1904-05) и „Тома Гордеев” (1905) от М. Горки, „Похожденията на Чичикова или мъртвите души” (2т., 1911-14, съвм. Ст. Миндов; от 1950 – със загл. „Мъртви души”- 18 изд. ) и „Ревизор” (1917, 1919) от Н . В. Гогол, „Пътуванията на Гъливера из далечни и незнайни страни на света” (2 т., 1914) от Дж. Суифт, „Хамлет” (1917) от У. Шекспир, „Картоиграч” (1923) и „Братя Карамазови” (1928) от Ф. М. Достоевски, „Дон Кихот Ламаншки” (1926) от М. де Сервантес, „От ума си тегли” (1930) от М. Грибоедов, „Крокодил Крокодилов Крокодилски” (1930) от К. Чуковски, „Квадратурата на кръга” (1930) от В. Катаев, „Малката стопанка на голямата къща” (1930), „Романът на три сърца” (1930), „Приключенията на Джоанна” (1933), „Дъщерята на снеговете” (1934), „Джери островитянина” (1935) от Дж. Лондон, „Маскарад” (1935) от М. Ю. Лермонтов. За Нар. театър в София превежда пиеси от А. Н. Островски, Л. Н. Толстой, А. П. Чехов, М. Горки, Б. Шоу, Кн. Хамсун, Е. Ростан, В. Баум.

Негови творби са превеждани на рус. и чеш. език.

Псевд.: Забравен талант, Хамлет, принц Датски, Некий Нагел, Гений № 3, Деметриус П, Стар воин; Нестроевая сволоч, Бай Станьо Познавача, А. А., Д. П., Н. Н. и др.

Изд. : Генерал-лейтенант Найденов: Животописна скица. 1917 (авт. неозн.); Под юрганя: Фейлетони. 1923 (озн. Хамлет принц Датски; Как дяволът чете Евангелието: Хумористични драски, мисли и парадокси, фейлетони. 1932 (озн. Хамлет принц Датски); Приключенията на Крачун и Малчо в София: Кн. 1-2. 1933-1934 (1991); Война в джунглите: Приказка в стихове. 1934; Басни. 1938; Избрани съчинения. Кн. 1. Стихотворения. 1938; Кака Пена: Хумористични разкази и фейлетони. 1942; Бай Станьо Познавача: Разкази и задачи. 1952 (1992) – в съавт. с Ел. Пелин; Избрани произведения. 1975; Избрани преводи. 1978; Избрани произведения. 1981; Под чинара: Из разказите на Кючук Хасан. Мисли и парадокси. Съст. Борис Христов. 1993; Избрани произведения. 2009.

Лит.: Константинов, Г. Едно необикновено приятелство. 1967; Чернокожев, В. Безпощадният мечтател : Страници за Димитър Подвързачов. 1986; Другата българска литература : [125 години от рождението на Димитър Подвързачов] : текстове от юбилейната научна конференция, проведена в Шумен на 29 ноември 2006 г. 2009.

Вазов, Ив.Януарската ни поезия. // Бълг. сбирка,1900, № 3; Константинов, Г.„Как дяволът чете евангелието”// Златорог, 1934, № 2; Митов, Д. Б.Димитър Подвързачов. // Лит. глас,№ 369, 1937; Константинов, Г.Димитър Подвързачов – Хамлет принц Датски. // Златорог, 1937, № 10; „Басни”. // Златорог, 1938, № 4; Лилиев, Н.Димитър Подвързачов. // Днес, № 627, 1938; Данаилов, Сл.Стиховете на Димитър Подвързачов. // Бълг. мисъл,1939, № 3; Райчев, Г.Димитър Подвързачов. // Дума на бълг. писатели,№ 6, 1939; Арнаудов, М.Димитър Подвързачов. // Бълг. мисъл, 1940, № 10; Лилиев, Н.Димитър Подвързачов. // Вестник на жената, № 910, 1942; Муратов, Ал.Димитър Подвързачов и Лафонтен. // Изкуство и критика, 1942, № 10; Райчев, Г.Димитър Подвързачов. // Днес, № 774, 13 ноем. 1942; Васева, Ив.Майсторството на преводача. // Лит. фронт, № 44, 1 ноем. 1956; Константинова, Ел.Димитър Подвързачов. // Септември, 1967, № 11; Радевски, Хр.Димитър Подвързачов. // Лит. фронт,№ 49, 30 ноем. 1967; Недялков, Хр.В хумористичния свят на поета. // Лит. мисъл,1968, № 1; Радевски, Хр.Глухият гений. // Радевски, Хр. Слово за поетите. 1970; Ерофимов, В.Димитър Подвързачов. // Лит. фронт, № 42, 14 окт. 1971; Банов, Б. Подвързачов – преводачът. // Подвързачов, Д. Избрани преводи. 1978; Свинтила, Вл.Димитър Подвързачов – един макаронически поет. // Хоризонт, 1977, № 2; Чернокожев, В.Ведбал и Димитър Подвързачов. // Лит. мисъл,1978, № 10; Баснописецът Подвързачов. // Лит. мисъл,1980, № 3; Сатиричната проза на Димитър Подвързачов. //Пламък, 1981, № 10; Непознатият Димитър Подвързачов. // Септември, 1981, № 10; Стаев, Ст.Трагизмът на сатирика. // Стаев, Ст. Литературни вълнения. Пловдив, 1982; Стаев, Ст.Основни мотиви в сатиричната проза на Димитър Подвързачов. // Участие, 1992, № 3; Чолаков, Ст.Трима в „Щурец” (Ел. Пелин, Т. Измирлиев, Д. Подвързачов). // Бълг. журналист,1992, № 1; Чернокожев, В. Късни срещи с Хамлет принц Датски. // Чернокожев, В. Българският смях : Очерци и портрети. 1994; Савов, С.Димитър Подвързачов – „Бащата”. // Родна реч, 1994, № 3; Танев, Д.Забравен талант. // Летописи, 1994, № 7-8; Пашалийска, Р.Шуменският период на Димитър Подвързачов. // Ез. и лит.1995, №3; Пунев, К.Чудните приказки на Д.Подвързачов. // Век 21, 1-6 март 1995; Николова-Гълъбова, Ж. Димитър Подвързачов: Критично-трагична антиметафизика на живота.// Лит. форум, № 35, 11-17 ноем. 1997; Жечев, Т. Бащата. // 24 часа, № 323, 24 ноем. 1997; Чернокожев, В.Забраненият Хамлет принц Датски. // Ек, 1998, № 6; Матев, И. Влюбеният Мефистофел Димитър Подвързачов. // Кула, 2007, № 2; Колева, В. Творчеството на Димитър Подвързачов- необикновен учебник по журналистика. // Простори, 2007, № 5.

Вхрен Чернокожев