Пейо Яворов

Яворов, Пейо (псевд. на Пейо Тотев Крачолов). (Чирпан, 1.01.1878 – София, 29.10.1914). Завършва V (ІХ) кл. в Пловдив (1893). Участва в македонското националноосвоб. движение (1902–1903). Член на задгран. представителство на ВМРО. Зам.-поддиректор на Нар. библ. (1905), драматург на Нар. театър, София (авг. 1908–1913). Първата публ. творба на Я. е стих. “Напред!…”, (в. “Глас македонский”, № 360, 17 авг. 1895). Въпреки краткото или по-продължително сътрудничество в изданията “Глас македонский”, “Ден”, “Общо дело”, “Демократ”, “Наш живот”, “Дем. преглед”, “Просвета”, “Худ. култура”, “Художник”, “Съвр. мисъл” предопределящо за естетико-худ. развой на Я. е обвързването му със сп. “Мисъл” (1892–1907) и оформилия се около него елитарно-парнасистки кръг на д-р Кр. Кръстев и П. П. Славейков. Ред. на сп. “Мисъл”, на хектографския в. “Свобода или смърт”, в. “Автономия”, в. “Илинден”. Превежда стихове от М. Метерлинк, от Гьоте, Ленау, Луиза Акерман, А. Л. Боровиковский, Вербовчанин, драми от Шекспир (“Ромео и Жулиета”, “Укротяване на опърничавата”) и О. Уайлд (“Саломе”).

До 1909 Я. се изявява предимно като автор на социална, романтическа, декадентска, символистична лирика. През 1910 е убеден, че драмата е най-адекватният жанр, който би могъл пълноценно да изрази вътрешния му свят. Създава лирико-психолог. драма “В полите на Витоша” (1910) и пиесата от ибсеновски тип “Когато гръм удари, как ехото заглъхва” (1912). Я. е и талантлив прозаик. Биогр. очерк “Гоце Делчев” (1904) и мемоарите “Хайдушки копнения” (1909) не само документират събития от макед. период на живота му, но и пресъздават случилото се в силно субективизирана време-простр. перспектива. Макар и по-спорадично, Я. се изявява като вещ лит. и театр. критик и пламенен публицист-полемист. Изследователите обособяват два рязко отграничени периода в лириката на Я.: 1895–1901, с ярка доминация на романтически и народнически тенденции, под осезателното влияние на Вазов, Ботев, Надсон и Лермонтов; 1905–1910, определян често като “упадъчен”, “декадентски”, “модерен”, “символистически”, под афишираното влияние на фр. символизъм, ознаменуван от манифестната “Песен на песента ми” (1906). За преломна в развоя му е смятана 1903 г., когато Я., съкрушен от поражението на Илинд. въстание, решава да мине “моста на декадентството”. Книгите, които представят първия му период, са “Стихотворения” (1901, 1904), докато “Безсъници” (1907), циклите “Прозрения” (1910) , “Царици на нощта” (1907–1909) и антол. “Подир сенките на облаците” (1910, 1914) са емблематични за сложните поетологически перипетии на т.нар. втори период. В яворознанието и днес е валидна тезата за прелома на Яворовия поетичен език от предметна пластичност към усложнена знаковост, музикалност и сугестивност, т.е. за смяната на екзотеричното послание от езотеричен код. Но пластичността в изображението се появява отново в някои от по-късните му творби (“Да славим пролетта”, “Сафо”, “В часа на синята мъгла”), вече преосмислена в плана на символист. изразяване. За постижения на българската поезия са смятани поемите “Градушка”, “Калиопа”, “Нощ”, “Песен на песента ми”. Ненадминати са и любовните му шедьоври “Две хубави очи”, “Стон”, “Не бой се и ела”, “Вълшебница”, “Ще бъдеш в бяло”, “Пръстен с опал”, “Обичам те”, “Благовещение”. Я. е автор и на ред забележителни творби с филос. проблематика: “Смъртта”, “Песента на човека”, “Шепот насаме”, “Тома”, “Маска”, “Да славим пролетта”, “Покаяние”, “Нирвана”, “В часа на синята мъгла” и др., в които лир. емоция парадоксално надмогва сухата рефлексия. В този смисъл лириката му от т.нар. втори период е представителна за естет.-мирогледните търсения на модерната бълг. поезия. Я. задава трагичния модус и самосъзнание на модерния човек в бълг. литература. Лир. текстове на Я. предначертават насоките на търсене на следващото поетическо поколение. Той е смятан за предтеча, основоположник, ключова фигура в развитието на бълг. символизъм. В различна степен влиянието му се долавя в поетиката на Д. Дебелянов, Н. Лилиев, Т. Траянов, Ат. Далчев и др., които доразвиват, доусъвършенстват, довеждат до краен предел и отричат наченатото от него.

Негови творби са превеждани на 25 езика.

Други псевд.: Върбовчанин, Джемо, Отело, Пейчо, П. Тотев; К. П., П. Кр., П. Кр-ов.

 

Изд.: Събрани съчинения : Т. І–V. 1942–1946; Събрани съчинения в 5 тома : Т. І–V. 1959–1960 (2 изд: 1977–1979); Събрани съчинения. В 5 т. : Т. І–V; 1978 (незавършено); Съчинения : Т. І–ІІІ. 1924(?); Съчинения : Т. І–ІІІ; Ал. Паскалев. 1924–1925; Съчинения. Пълно събрание : Т. І; Ив. К. Божинов. 1926 (незавършено); Съчинения : Т. І–V; Вл. Василев. 1934–1936 (2 изд. 1939–1940); Съчинения в 3 т.; БП. 1965 (2 изд. 1970); Съчинения в 2 т.; БП.1974; Съчинения в 2 т. : І–ІІ; Предг., съст. и ред. М. Неделчев. 1993;

Избрани съчинения. В 2 т.; БП. 1968; Избрани творения; 1948 (2 изд.1950); Избрани произведения; 1953; Избрани стихотворения; 1955; Избрани стихотворения; 1959 (2 изд. 1961; 3 изд. 1964; 4 изд. 1965; 5 изд. 1966; 6 изд. 1967; 7 изд. 1968; 8 изд. 1969; 9 изд. 1971); Избрани стихотворения. Съст. Ц. Лалев. 2002; Стихотворения. І; Ст. Георгиев. 1901 (2 изд. 1904); Стихотворения. 16 октомври 1914–1924; Придв. Печ-ца. 1924; Стихотворения; БП. 1957 (2 изд. 1963; 3 изд. 1964; 4 изд. 1965; 5 изд. 1967; 6 изд. 1970); Стихотворения; 1972 (1973; 1974; 1975; 1976; 1977); Стихотворения; Предг., съст. и прил. Ст. Илиев. 1992; Стихотворения; Фама. 2000; Стихотворения. В полите на Витоша : Драма; Предг., съст., ред. и прил. П. Данчев. 1978 (2 изд. 1980; 3 изд. 1982; 4 изд. 1984; 5 изд. 1988);

Гоце Делчев : Биография. 1904 (2 изд. 1917; 3 изд.; 1942; 4 изд.; БП. 1972; 5 изд.; Ред. 1989); Безсъници : Стихове; Веч. Поща. 1907 (2 фотот. изд. 1992); Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902–1903; Ив. Х. Николов. 1909 (2 изд. 1917; 3 изд. 1942; 4 изд. 1987); Из “Хайдушки копнения”; Предг., съст. и прил. Д. Танев. 1996; В полите на Витоша : Трагедия; Ал. Паскалев. 1911 (2 изд. 1943); В полите на Витоша : Драма. 1963 (2 изд. 1968); Подир сенките на облаците : Отбрани стихотворения; Ал. Паскалев. 1910 (2 изд. 1914; 3 изд. под загл.: Подир сенките на облаците : Стихотворения; Хемус, 1941; 4 изд.; Хемус. 1942); Подир сенките на облаците : Избрани стихотворения; Ред. и съст. Сл. Хр. Караславов. 1966 (2 изд. 1972; 3 изд. 1982); Подир сенките на облаците : Стихотворения; УИ “Св. Св. Кирил и Методий”. 1993; Подир сенките на облаците. 1998; Подир сенките на облаците. Съст. 2001; Когато гръм удари, как ехото заглъхва : Пиеса; Ал. Паскалев и с-ие.1912; Поезията на П. К. Яворов : Студия от Н. Вранчев и отбор стихотворения; печ-ца Либерални клуб. 1923 (2 изд. 1926; 3 изд. 1938; 4 изд. 1941; 5 изд. 1946); Копнения : Избрани произведения; НМ. 1959; Две души : на японски ез.1976; В часа на синята мъгла : Стихотворения. Съст. 1977; Лирика : Сб. на руски ез. 1978; Лирика. 1985; Две хубави очи : Стихотворения. Съст. и подб. Цв. Андреев. 1993; Ще бъдеш в бяло : Стихове. 1995; Ще бъдеш в бяло : Стихотворения. Съст., бел. З. Андонова. 1995; П. К. Яворов : Поезия. Проза. Предг., съст. и прил. Ст. Илиев и Д. Михайлов. 1995; Наяве и насън 1997; Песен на песента ми; Подб. и послесл. П. Анчев. Съст., ред. Ив. Гранитски. 2002; Избрани творби. Съст., бел. Олга Попова. 2003; Между стиха и куршума: Кореспонденция/ Пейо К. Яворов. Съст. Цочо В. Билярски. 2003; Кръгът „Мисъл” : Кореспонденция. Съст. Цочо В. Билярски. 2003; Гоце Делчев / Пейо К. Яворов. 2003; В полите на Витоша. Състав. Иван Гранитски. 2004; В полите на Витоша: Стихотворения. 2005; Български символисти : Избрана поезия. Съст., бел. Елка Константинова. 2005; Стихотворения ; Проза. Съст. Кристина Илиева. 2005; Българското драматургично наследство: нови прочити. Съст. Камелия Николова. 2006; Вечният живот : Възкресението на мъртвите : Беседи. Съст. Александър Митев Величков. 2007; Писма от Анхиало : Кореспонденция 1899-1900 г. Съст. Георги Райков. 2007; Яворов за цял живот. Съст. Лозан Такев. 2008; Стихотворения. 2008; Личните бележници на П. К. Яворов. Съст. Милкана Бошнакова. 2008; От Сан Стефано до Париж 1878-1947 г. : най-важните договори за България. Съст. Цочо В. Билярски. 2009; Съчинения : в седем тома. Съст. Михаил Неделчев. Т. 1. 2010; Т. 2. 2011; Не бой се и ела : любовта на поета в стихове и писма. Съст. Пламен Тотев. 2011; Съчинения в седем тома. Съст. Михаил Неделчев. 2011; Стихотворения. 2011; Гоце Делчев. 2012.

 

Преводи: У. Шекспир. Ромео и Жулиета : Трагедия в 5 д. 1911 (2 изд. 1914; 3 изд. 1920; 4 изд. 1929(?), 5 изд. 1942); У. Шекспир. Укротяване на опърничавата : Комедия в 5 д. Б. г. (2 изд. 1915; 3 изд. 1917; 4 изд. 1920; 5 изд. 1925).

 

Лит.: Кръстев, д-р Кр. Хр. Ботйов, П. П. Славейков, П. Тодоров, Пейо Яворов. 1917; Николов, М. Лириката на Яворов. 1921; Милев, Г. Панихида за поета П. К. Яворов. 1922; Златаров, Ас. Трагедията на П. К. Яворов. 1925; Стоянов, Л. П. К. Яворов. Поет на любовта и смъртта. 1925; Сакъзова, Н. Музикалност в поезията на Яворов. Б. г.; Василев, Вл. Яворов : Лит. очерк. 1934; П. К. Яворов. 1878–1914– 1938 : Юбил. сборник. 1938; Лист П. К. Яворов. 1939; Русев, Л. Поезията на Яворов в психологична светлина. 1939; Николов, М. П. Кр. Яворов. Човекът и творецът. 1940; Минков, Цв. П. К. Яворов. Живот, дейност и творчество. 1940; Райнов, Н. Вечното в нашата литература. Бълг. класици. Т. VІІ. 1941; Ралчев, М. Яворов. 1942; Цанев, Г. Пътят на Яворов. 1947; Русев, П. П. Яворов. Възприятия и художествена творба. 1947; Нейков, П. Техните образи. 1956; Стоилова, Г. Найденова. П. К. Яворов. 1957; Кремен, М. Романът на Яворов. 1959 (2 изд. : 1970; 3 изд. 1972; 4 изд. 1983); Стоилова, Г. Найденова. П. К. Яворов. Летопис на живота и творчеството му. 1959 (2 прераб. изд. : 1986); Арнаудов, М. Яворов. Личност, творчество, съдба. : Биогр. и психол. анкета. 1961 (2 изд. : 1970); П. П. Славейков, П. К. Яворов, П. Ю. Тодоров в спомените на съвременниците си. 1963; Георгиев, Л. П. Яворов : Роман. биография. 1972 (2 прераб. изд. : 1982); Зарев, П. П. К. Яворов : Изсл. 1974 (2 изд. : 1984); Илиев, Ст. Противоречивият свят на Яворов : Моногр. 1976; Данчев, П. Яворов. Творчески път. Поетика. 1978 (2 изд. : 1983); Българската критика за П. К. Яворов. 1978; Пейо К. Яворов : Биобиблиография; Ред. Ст. Илиев. 1978; Гайдаров, Н. Житейската драма на Яворов : Правни и психол. изсл. 1979; П. К. Яворов : Сб. Статии, студ., изсл. и есета. Съст. Л. Георгиев. 1980; Яворов – раздвоеният и единният : Нови изсл. . Съст. Ст. Илиев. 1980; Спомени за П. К. Яворов : Сб. 1989; Памуков, Ст. Портретът на Яворов : Етюд. 1991; Атанасова, Цв. Кръгът “Мисъл”. 1991; Яворов сборник : Изсл. и материали; Ред. кол. Д. Михайлов и др. 1992; Страници за П. К. Яворов. Творчеството на писателя в бълг. лит. критика. 1992; Стоев, Ат. П. Яворов войводата летописец на Илинденско-Преобр. въстание : Автент. разказ и фотолетопис за участието на поета в живота на Вътр. мак.-одринска рев. организация. 1993; Цанов, Стр. За религиозните кодове на бълг. литература. 1995; Как ехото не глъхне : Нов сборник с изсл. за П. К. Яворов. 1996; Тиханов, Г. Жанровото съзнание на кръга “Мисъл”. Към културната биография на българския модернизъм. 1998; Димитров, Н. Поезията на Яворов. Метафизика и творчество. 1998; Ракьовски, Цв. П. К. Яворов и българските поетически силуети. 1998; Теменуги. Другият роман на Яворов : Тълкувания. 1998; Неделчев, М. Етюди за Яворов. 1998; Пелева, И. Възраждания : Българист. студии. 1999; Славата на поета. 120 години от рождението на Яворов : Нови изследвания. 1999; Хранова, А. Яворов. Диалектики и алхимии. 1999; 120 години Пейо Яворов. 1878–1998 : Сб. статии. 2000; Тодорова, Е. К. и др. Римно-комбинаторен речник на лириката на П. К. Яворов. 2000; Пелева, И. Места от конспекта. Име, помен, памет. 2000; Стойнева, В. Художествените светове на Ботев, Вазов, Яворов. 2000;

Русева, В. Генеалогия на българската модерност. Яворов. 2001; Боянов, Ив. Крачолов. Летопис за рода и произхода на П. К. Яворов : Лит.-истор. изследване. 2001; Димитров, Н. Метафизичните пространства на езика. Аспекти на Яворовата лирика. 2001; П. К. Яворов – критически силуети. 1901–1910 : Бълг. критика за Яворов. 2002; Яворов. Разночетения : Съвр. интерпретации. 2002; Дакова, Б. Яворов. Археология на автора. 2002; Камбуров, Д. Явори и клони. 2003; Неделчев, М. Яворов. Литературна личност. Истории на книги и стихотворения. 2005; Яворов – литературни и биографични сюжети : Сб. 2009; Антов, Пл. Яворов – Ботев: модернизъм и мит : Атавистичната памет на езика. 2009; Илиев, И. Лорд Байрон и Пейо Яворов : Опит за съпоставка. 2012; Михайлов, Д. Поетът Яворов. 2012.

Кръстев, д-р Кр. “Стихотворения” на П. К. Яворов. // Пер. списание, 1905, № 6; Росен, П. Трагизмът на безволието. // Преглед, 1907, № 8; Ангелов, Б. Сънищата на г. П. Славейков и безсъниците на г. П. Яворов. // Дем. преглед, 1908, № 1; Константинов, К. “Хайдушки копнения”. // Бълг. сбирка, 1909, № 5; Василев, Вл. П. К. Яворов. Хайдушки копнения. Македонски спомени 1902–1903. // Дем. преглед, 1909, № 2; Тихов, д-р М. “В полите на Витоша”. // Съвр. мисъл, 1911, № 8; Бабев, Д. Лириката на П. К. Яворов. // Дем. преглед, 1914, № 8-9; Атанасов, Н. Духът на съмнението : Лит. силует. // Учил. преглед, 1915, № 9-10; Янев, Я. Любов и смърт. // Златорог, 1924, № 8; Стоянов, Л. Яворов. // Хиперион, 1924, № 9-10; Иванов, М. (Г. Цанев). Яворов днес. // Нов път, 1924, № 1; Боянова, Р. Гълъбова. Метафорно богатство. // Родна реч, 1928–1929, № 2; Атанасов, Н. Фантастичен диалог (Хр. Ботев и П. Яворов). // Бълг. мисъл, 1932, № 6; Керемидчиев, Г. Към поправките и преработките на стихотворенията на Яворов. //Бълг. мисъл, 1933, № 8-9; Златарска, В.П. К. Яворов и френските символисти. // Бълг. мисъл, 1934, № 4-6; Михайлов, П. Светогледът на Яворов. // Филос. преглед, 1934, № 1; Василев, Ст. П. Епитета в Яворовата лирика. // Родна реч, 1934, № 1; Цветаров, Л. П. К. Яворов и Хр. Ботйов : лит.-псих. съпоставяне. // Филос. преглед, 1936, № 2; Николов, М. Философия на песимизма у Яворов. // Филос. преглед, 1939, № 5; Цветаров, Л. Творческата драма у П. К. Яворов. // Филос. преглед, 1940, № 5; Милев, Г. П. К. Яворов : очерк. // Български литературни портрети. 1941; Стефанов, Л. П. Яворов и П. Ю. Тодоров. // Изк. и критика, 1941, № 8; Гълъбов, К. П. К. Яворов. // Бълг. мисъл, 1941, № 4; Куев, К. М. П. К. Яворов в светлината на макабристичната поезия. // Учил. преглед, 1941, № 1; Попдимитров, Ем. Изследвания върху строежа на стиха с оглед на бълг. поезия. // Год. Соф. унив. ХХХVІІІ. С., 1942, ХХХІХ, 1943; Русев, П. Усещанията и възприятията у Яворов. // Балк. преглед, 1946, № 9–10; Стоилова, Г. Найденова. По следите на Яворовите литер. бележки. // Септември, 1955, № 3; Марков, Дм. П. К. Яворов. // Лит. мисъл, 1957, № 2; Радевски, Хр. Образът на поета – в невярна светлина. //Лит. фронт, № 4, 21 ян. 1958; Данчев, П. С малкия аршин в голямото наследство. Разговор за образа на поета. // Лит. фронт, № 5, 30 ян.1958; Бурин, Ив. Пак около спора за наследството. // Лит. фронт, № 8, 20 февр. 1958; Младенов, Ц. Бележки върху словесното майсторство на П. К. Яворов. // Бълг. език и лит., 1958, № 2; Яворовото стих. “Арменци”. Наблюдения върху неговата структура. // Език и лит., 1968, № 5; Кого пародира Яворов в сатирата си “Честит е”? // Език и лит., 1969, № 3; Георгиев, Л. Другият Яворов. Поглед върху филос.-психол. му лирика. // Лит. мисъл, 1971, № 3; Хлебарова, Зл. Н. Бележки и поправки на Яворов върху “Подир сенките на облаците”. // Лит. мисъл, 1971, № 1; Илиев, Ст. Фрагмент от поетиката на късния Яворов. // Пламък, 1975, № 3; Добрев, Ч. Драматургията на Яворов. // Пламък, 1975, № 3; Хлебарова, Зл. Н. Цезурата в поезията на Яворов. // Лит. мисъл, 1975, № 1; Работата на П. К. Яворов върху цикъла “Есенни мотиви”. // Бълг. език и лит., 1975, № 6; Бояджиева, Ст. Яворов и уроците на фолклора. // Бълг. литература и нар. творчество. 1977; Младенов, Ц. “Градушка” – една епико-драматична творба. // Бълг. езики лит., 1977, № 6; Хлебарова, Зл. Н. Яворов и символизмът. // Бълг. език и лит., 1977, № 6; Отношението на Яворов към формата на поетическото произведение. // Език и лит., 1976, № 5; Чернокожев, Н. Природа и култура (поемата “Градушка” от П. К. Яворов). // Бълг. език и лит., 1994, № 2; Песента на човека. // Бълг. език и лит., 1993, № 6; Цанов, Стр. Небиблейският Йов в поезията на П. К. Яворов: Наблюдения върху палинодията “Бежанци” – “Покаяние”. // Лит. мисъл, 1994, № 2; Молитва, молитвеност и мистика в поезията на Яворов. // Летописи, 1995, № 9-10; Образът на Христос в поезията на П. К. Яворов. // Ез. и лит., 1995, № 5-6; Дакова, Б. От Яворов към “Яворов” – конститутиране на автора. // Ез. и лит., 1997, № 1-2; Стоименова, Б. Тялото: реторика на употребите в ранните текстове на П. К. Яворов. // Лит. вестник, № 35, 4 ноем.1998; Атанасов, Вл. “Песен на песента ми” (от П. К. Яворов) – символика на притежаването. // Бълг. език и лит., 1998, № 4; Кръстанов, М. „Нощ” на Яворов : Кошмари и противоречия 100 г. по-късно. // Лит. форум, № 34, 23-29 окт. 2001; Антов, Пл. Яворов - тотализация на тялото или Романът на Яворов contra Яворов. // Лит. вестник, № 36, 31 окт. – 6 ноем. 2001; Антова, О. „Когато гръм удари” – неизбежни сравнения. // Лит. вестник, № 15, 16-22 апр. 2003; Янакиева, М. Слово и кръв в две творби на [Христо] Ботев и [Пейо] Яворов. 2007; Антов, П. Към генеалогия на сецесиона: диалогът „Угасна слънце” [от Пейо Яворов] - „Хаджи Димитър” [от Христо Ботев]: ерос и хтонос. 2007; Даскалова, Я. У. Б. Йейтс и П. К. Яворов: концептът за ирландския и българския „национални митопоетизми”. // Научни трудове на Пловд. унив. „Паисий Хилендарски”. T. 46, № 1, 2008; Александрова, Н. Владимир Василев и голямото говорене за П. К. Яворов. // Изв. на Нац. лит. музей. T. 5. 2008; Кирова, М. Митът умря, да живее Яворов! // Култура, № 8, 29 февр. 2008; Дичева-Христозова, Ш. Неизвестни страници от биографията на [Пейо К.] Яворов. // Словото днес, № 8, 6 март 2008; Йорданова, Ю. Експонираният Яворов. // Култура, № 7, 22 февр. 2008; Радева, Я. За литературното двойничество: Яворов – Ненчева. // Лит. вестник, № 30, 7-13 окт. 2009; Кузмова-Зографова, К. Любовната война Лора – Яворов. // Лит. вестник, № 4, 4-10 февр. 2009; Иванова, Д. За трите Сафо - стилизации на хомосексуалното в поезията на модернизма. // Академика, 2009, № 1; Курташева, Б. Яворов и Stones в часа на синята мъгла // Лит. вестник, № 38-39, 2-8 дек. 2009; Лукова, К. Антологиите в медийния сюжет Яворов – Траянов : Наблюдения върху литературния печат през 20-те години на 20. век. // Бълг. език и лит., 2009, № 2; Бошнакова, М. Яворов - апостол на Македония. // Макед. преглед, 2011, № 4; Чобанова, Сн. Една свалена маска и една обречена градина : Яворов и Йеронимус Бош в един нетрадиционен дискурс. // Бълг. език и лит., 2011, № 1; Янакиева, М. Вечерни тайнства („Вечерна хармония” на Бодлер и „Въздишка” на Яворов). // Бълг. език и лит., 2012, № 1; Неделчев, М. Множественото битие на „В полите на Витоша”. // Страница, № 3, 2012; Велкова-Гайдаржиева, А. „Поетът Яворов” като критическа творба. // Лит. вестник, № 13, 3-9 апр. 2013; Кузмова-Зографова, К. Култът Яворов. // Лит. вестник, № 5, 6-12 февр. 2013.

 

Бисера Дакова, Никол Танкова