Иван Хаджихристов

Хаджихристов, Иван Мирчев (Ст. Загора, 01.04.1892 – Ст. Загора, 23.12.1970). Завършва гимназия и цял живот остава да работи в родния си град – като подсекр. на Окр. съд, завеждащ Градската библиотека, уредник на Радио Стара Загора, нач. отдел “Наука и изкуство” в Общ. НС. Печата стихове във “Везни”, “Хиперион”, “Златорог”, “Литературен глас”, “Хризантеми”, “Съвременник” и др., а след 1944 сътрудничи на центр. лит. издания.

Представител е на късния символизъм в бълг.  лирика след I св. война, силно повлиян от Лилиев. Неговата поема “Гибел” и стихотворението “Анна” са сред емблематичните творби на това течение. Мотивът за обречеността  на човешките усилия, преплетен с усещането за неопределима, изначална вина, е основният емоционален заряд в “Гибел”. “Анна” впечатлява с богатата си метафорична образност, съвършената мелодика на  стиха и дълбоката болка от смъртта на любимата, изпъкваща още по-силно на фона на буйния карнавал на живота и любовта. Въпреки че в късните си стихове Х. плаща данък на неизбежните социално-полит. конвенции на епохата, доста негови стихотворения запазват специфичния му стил, като същеврменно превъзмогват клишетата на ранната му поезия. В тях поетът се оттегля в детството, в спомените, в легендарното или екзотичното, за да намери нови поетични територии, неподвластни на конвенциите на епохата. Особено място в творчеството му заемат впечатленията му от САЩ в книгата “Писма от далеч” – практически единственият му опит в проза. В тях Х. следва  критичните традиции на Алеко по отношение на америкнската цивилизация, като умело вплита в своите епистоларни пътеписи живи спомени от миналото и размисли върху българското и чуждо изкуство. Превел е от руски “Червен смях” на Леонид Андреев, отделни стихотворения на Пушкин и Балмонт.

Псевд.: И. Жарин, Mefisto, Mefisto-Жарин, Pontifex Maximus.

Съч.: Избрани стихотворения. 1963; Марсианско вино : Избр. стихотворения. 1982;

Тринадесет мистерии (в съавт. с Иван Мирчев), 1921; Гибел : Стихотворения. 1924; Елен и гора : Стихотворения. 1938; Денят : Стихотворения. 1961; Месецът слиза над мен. 1968; Писма от далече. 1982.

Лит.: Гълъбов, К. Върху няколко имена в сборника “Жътва”. // Напред, № 131, 1919, № 131; Митов, Д. Б.Нашите най-млади поети. // Съвр. мисъл, 1919, № 16; Гълъбов, К. Нови стихотворни сбирки. // Изток, № 36, 20 юни 1926; Пундев, В. Иван Хаджихристов. // Свободна реч, 1927, № 899; Пундев, В.[За Иван Хаджихристов]. // Пундев, В. Днешната българска лирика. 1929; Знахар, Ив. Иван Хаджихристов. // От 20-та насам : Антология. 1931; Бистров, Я. Нашата нова поезия. // Баири, № 3, 19 ноем. 1932; Данаилов, Сл. Иван Х. Христов – “Елен и гора”. // Слово, № 4757, 14 май 1932; Цанев, Г. „Елен и гора”. Стихотворения. // Изкуство и критика, 1938, № 9; И. Д. Х. Изкуството в Стара Загора. // [лист] Стара Загора, 1947; Северняк, С. Новият ден на поета. // Отеч. фронт, № 5238, 4 юли 1961; Цанев, Г. Иван Хаджихристов. “Елен и гора”. // Цанев, Г. Критика. 1961; Дублев, Д. Певците от Стара Загора. // Лит. новини, № 8, 30 авг. 1961; Божилов, Б.Поезия-оръжие. // Лит. фронт, № 42, 19 окт. 1961; Знеполски, И. Нощта срещу 13. // Нар. култура, № 24, 17 юни 1961; Йосифов, В. В светлината на деня. // Лит. фронт, № 16, 19 апр. 1962; Миланов, А. Предишният и сегашният Хаджихристов. // Лит. фронт, № 14, 30 март 1967; Стаев, С. и др.80 години от рождението на Иван Хаджихристов. // Септември, № 38, 30 март 1972; Чолаков, З. С обаянието на роден поет. // Септември, 1982, № 4; Колев, К. Рицар на духа, майстор на словото. // Нар. култура, № 15, 9 апр. 1982; Давидов, Б. Съзвучни мълчания. // Хоризонт, 1983, № 2; Пенчев, Г. Поетът на „Анна” : Забравеният Иван Хаджихристов. // Везни, 1993, № 3; Коняров, К. Херметически затворена поема. // Участие, 1998, № 4.

Едвин Сугарев