Иван Радославов

Радославов, Иван Радков (Горна Оряховица, 31.12.1880 – София, 5.10.1969). Син на възрожденеца Радко М. Радославов, високообразована за времето си личност, учител, деен участник в борбите за бълг. църковна и полит. независимост, председател на Дряновския революционен к-т. Учи в Разград, Свищов, Търново и София. Следва право в Лозана (1902-07), междувременно пребивава в Женева (1902-04), Брюксел (1905-07), странства в Берн, Париж, Берлин и Виена. Чиновник в М-вото на финансите (1908-14). Ред. на “Български търговски вестник” (1914). Ред. в Дирекцията на печата (1914-17). Участва в Балканската война като редник при Бунар Хисар и Чаталджа (1912-13) и в I св. война като военен кореспондент (1915-17). През 1917 е аташиран към култ.-дипломат. мисия за защита на бълг. нац. интереси в Берн. Там редактира нейния орган “Correspondance Balkanique”, в който публикува полемични статии в защита на бълг. кауза, излезли по-късно в сб. “Под знамето на България”. Член на БЗНС от 1918. Директор на печата към М-вото на външните работи и на изповеданията (1921-23). Участва в редактирането на земед. вестници “Защита” – през 1923-24, и “Земеделско съзнание” – през 1924-26. Гл. библиотекар (1928-31) и директор (1932-34) на Нар. библиотека и музей в Пловдив. Уредник на училищен музей към М-вото на нар. просвещение (1937-41). Член-основател на СБП (1912). Член на Д-вото на бълг. журналисти (земеделци). Ред. (1905-07) на детско-юношеското сп. “Росна китка”. Заедно с Т. Траянов и Л. Стоянов редактира най-голямото бълг. символистично сп. “Хиперион” (1922-31). Издава (1926-27) сп. “Хроники”. Съст. и ред. на поетич. антология “Млада България” (1922). Превежда “Еволюция на родовете в историята на литературата” от Ф. Брюнетиер (1907), “Поеми в проза” от Ш. Боддер (1910), “Съкровище на смирените” от М. Метерлинк (1917), “Таис” от А. Франс (1921), “Сцени от живота на бохемата” от А. Мюрже (1921) и др.

Р. дебютира със стихове в ученич. сп. “Извор” (Русе, 1894). Ранните му творчески прояви са в стила на сантименталната гражд. лирика. Участва със стихове в сб. на Г. Бакалов “Лъчите на поезията” (1901) и “Към свобода!” (1902). В Швейцария контактува с рус. емигранти социалдемократи, но същевременно все повече се приобщава към индивидуализма. През 1905 се присъединява към интелигентската социаллиберална група на Г. Бакалов, Д. Полянов, П. Делирадев, П. Мутафчиев и др. Престоятму в Брюксел е решаващ за окончателния му преход към индивидуализма и естетиката на символизма. Сътрудничи на сп. “Ново време”, “Наш живот”, “Художник”, “Съвременна мисъл”, “Родно изкуство”, “Завети”, на в. “Балканска трибуна”, “Народни права”, “Воля”, “Литературен фронт” и др.

Р. е критик и теоретик на бълг. символизъм. Програмно-полемичните му статии “По повод Тургенева”, “Градът”, “Малък повод за големи въпроси”, “Българският символизъм – основи, същност, изгледи”, “Родно или чуждо”, “Делото на българския символизъм” и др. изиграват съществена роля заутвърждаването и отстояването на бълг., символизъм. Р. защитава тезата за закономерна поява на символизма в Б-я. В “Хиперион” публикува серия портрети на бълг. поети символисти, събрани в антол. “Млада България”. Отрича приемствеността между кръга “Мисъл” и бълг. символизъм, обявява Яворов за псевдомодернист. Особено пристрастен е към Т. Траянов, когото противопоставя на Яворов. С откривателство са белязани статиите му за З. Стоянов. Пише също за Л. Каравелов, Т. Влайков, Ал. Константинов, Елин Пелин и др. Книгата му “Българска литература. 1880–1930” е първият опит за теоретично осмисляне на историята на бълг. литература; съдържа оригинални наблюдения върху лит. процес и динамиката на жанровото развитие.

Псевд.: R.

Изд.: Под знамето на България. 1920; Идеи и критика. Т. 1-2. 1921-39; Портрети. 1927; Българска литература : 1880-1930. 1936 (2 прераб. и доп. изд. 1947, 3 доп. изд. 1992); Книга от мои страници : Лит.-крит. статии. 1968; Спомени. Дневници Писма. 1983; Под знамето на България (състав. В. Николова). 1992; Книга от техни страници : Иван Радославов, Иван Мешеков (ред. и състав. С. Василев, И. Станков). 1996; Българска литература 1880-1930. Състав. Иван Гранитски. 2007; Портрети : Теодор Траянов; Трифон Кунев; Димчо Дебелянов; Христо Ясенов; Николай Лилиев; Емануил Попдимитров; Людмил Стоянов. Състав., ред., [предг.] Иван Радев. 2009.

Лит.: Йорданов, Ал. Своечуждият модернизъм : Литературно-критическото изразяване на Димо Кьорчев, Иван Радославов и Гео Милев. 1993; Илиев, Ст (Състав.). Блуждаеща естетика : Бълг. символисти за символизма : [Сборник]. 1993.

Боров, Т. Бележки за антологията “Млада България”. // Развигор, № 95, 8 дек. 1922; Милев, Г. “Идеи и критика”. // Везни, 1922, № 17-18; Пундев, В. “Хиперион”. // Слово, № 125, 11 септ. 1922; Младенов, Ст. Една българска книга, написана тъй, както не трябва да се пише. // Родна реч, 1929, № 2; Митов, Д. Б. Бодлер у нас. // Митов, Д. Б. Писатели и книги. Ч. 1. 1934; Бенароя, М. “Българска литература” от Ив. Радославов – това е едно събитие. // Нова камбана, № 177-180, 1936; Динеков, П. “Българска литература”. // Просвета, 1936 № 10; Стоянов, Л. Задача с много неизвестни (“Българска литература”). – Кормило, № 26, 1936; Тодоров, А. Проповед на реакционната идеология (“Българска литература”). // Лит. фронт, № 38, 1948; – Прояви на буржоазна идеология в литературната история и критика. // Изкуство, 1949, № 4; Цанев, Г. Литературни направления и борби на прелома на две столетия. // Цанев, Г. На прелома между две столетия. 1971; Хаджикосев, С. Към естетиката на българския символизъм. // Хаджикосев, С. Българсккят символизъм. 1979; Илиев, Ст. Блуждаеща естетика. // Илиев, Ст. Пътищата на българските символисти. 1981; Ликова, Р. Проблеми на българския символизъм. 1985. Атанасова, Цв. Отношението на българските символисти към родната литературна традиция. // Литература, общество, идеи. 1986; Николова, В. Ръкописи и публикации с бележки 1990-91 г. Към биографията на една книга. // Радославов, Ив. Българска литература. 1880-1930. (3 доп. изд.) 1992; Стефанов, П. Иван Радославов и идеята за българския свят в литературата. Разговор върху творчеството на критика. // Език и литература, 1993, № 3-4; Николова, В. Дело на духа. // Век 21, № 12, 23 март 1994; Василев, П. Устойчив дух. // Лит. форум, № 21, 1 юни 1994; Иван Радославов и идеята за българския свят в литературата. Кръгла маса – заключителна част. // Проглас, № 2, 1994; Велкова, Ан. Иван Радославов и сп. "Хиперион". //Пир, № 2, 1996; Николова, В. Лицето у Ленина не привличаше симпатия . // Анти № 35, 13-19 септ. 1997; Коев, Ат. Иван Радославов - теоретикът на символизма в България. // Изв. на Националния литературен музей, 2012.

Изт. Радева, Ж.(Съставит.) Ив. Иван Радославов. Иван Мешеков : Библиогр. указ. 2001.

Цветанка Атанасова