Димо КьорчевКьорчев, Димо Петров (В. Търново, 19.05.1884 – Париж, 22.12.1928). Завършва гимназия в родния си град. Следва право в Лайпциг (1905) и в Соф. ун-т, където се дипломира (1908). Прокурор в Свищов (1908), адвокат в София (от 1909). Виден деец и идеолог на Националлибералната партия, от 1920 – неин секретар. Нар. представител (1914-19, 1923-28) в XVII, XXI и XXII НС. Заедно с Тр. Кунев издава лит. алм. “Южни цветове” (1907), с Елин Пелин – сп “Слънчоглед” (1909), ред. (1922-27) на сп. “Пролом”. Сътрудничи на сп. “Наш живот”, “Ново време” “Общо дело”, “Свобода”, “Бълг. мисъл”, на в. “Ден”, “Воля”, “Българан”, “Дневник”, “Независимост” и др. К. е лит. критик, есеист и публицист. Възприема и интерпретира творчески модерни за нач. на XХ в. филос., етични и естетически теории. Нравствено-филос. му възгледи съчетават евангелските послания с ницшеанството и толстоизма. Идеалист с парадоксално-диалектичeска мисъл, привърженик на индивидуализма и интуитивизма. Апологет на индивидуалното творческо начало и отрицател на всякакви норми, канони и школи. К. критикува нормативната естетика на кръга “Мисъл”. Програмно-полемичните му студии и есета “Тъгите ни”, “Из миналото”, “Лит. бележки”, “Близкото минало” го причисляват към теоретиците и критиците на бълг. модернизъм, без да принадлежи към определен кръг или школа. С филос.-естетич. си идеи за “абсолютно освобождение” и ирационално домогване до истината, както и с критиката си срещу “Мисъл” К. проправя път за бълг. символизъм. Поощрява едни от първите прояви на бълг. поети символисти: пише отзиви-импресии за “Хризантеми” на Тр. Кунев и “Regina mortua” на Т. Траянов. Защитава самобитната линия в бълг. литература и в бълг. обществено развитие. Оценява високо самородни дарования като З. Стоянов, Елин Пелин, К. Христов. К. е един от първите лит. критици, отчели худ. стойност на “Записки по българските въстания” (студ. “Захари Стоянов, Иван Вазов, Пенчо Славейков”). Обявява се за съдържателно-съпреживяваща крит. интерпретация (есето “Литературната критика”). Лит. му студии в по-голямата си част са аналитично-оценъчни. Като критик съчетава рефлексията с образно-емоционален изказ. К. е един от създателите на филос.-лит. есе в Б-я. Лит. му творчество е създадено главно до 1914, когато се отдава на полит. и публиц. дейност. След войните пише студии, прегледи и есета върху актуални обществено-полит. въпроси, които разглежда на широк култ.-истор. фон. Оспорва социално-утопичните теории и комунист. интернационализъм, застъпва либерални възгледи, проповядва самоуправлението и съзнателната гражданственост като основни държавнически принципи. Прогнозите му за европ. и балк. политика са реалистични и далновидни. Публицистиката му е рефлексивна, теоретико-културологична. Псевд.: П. Ератов, Д. К., Z.
Изд.: Избр. съчинения. Т. 1-2. Под ред. на Я. Янев. 1933; Може ли да бъде съден от държавния съд ген. Давов : Реч... 1914; Зад фронта : В Австро-Унгария и Германия. 1916; Политик и съюзи. 1917; Целостта на отечеството и германската социална демокрация. 1918; Балкански съюзи или Югославия? 1919; Политически прегледи. Ч. 1 : Европа през 1922 година, Ч. 2 : Европа през 1923 година. 1923-24; Трагедията на американския президент. 1929; Студии, статии, есета. 1992; Време на надежди и катастрофи (1905-1919) : Дневници и политически студии. 1994; Тъгите ни. 2004.
Лит.: Димо Кьорчев : Възпоменателен сборник по случай годишнината от смъртта му. Статии и речи. 1929; Янев, Я. Димо Кьорчев : Личност и идеи. 1932; Йорданов, Ал. Своечуждият модернизъм : Литературно-критическото изразяване на Димо Кьорчев, Иван Радославов и Гео Милев. 1993; Ефремов. Е. Масонски идеи в творчеството на Димо Кьорчев и Йордан Бадев. 2001; Димо Кьорчев : Между литературата и политиката : Изследвания, архив, оценка. 2005; Траянов, Т. Литературно сътрудничество. // Хиперион, 1929, № 1-2; Арнаудов, М. Димо Кьорчев. // Бълг. мисъл, 1939, № 1; Цанев, Г. Литературни направления и борби на прелома на две столетия. // Цанев, Г. На прелома между две столетия. 1971; Хаджикосев, С. Към естетиката на българския символизъм. // Хаджикосев, С. Българският символизъм. 1979; Илиев, Ст. Блуждаеща естетика. // Илиев, Ст. Пътищата на българските символисти. 1981; Ликова, Р. Първи защитници и теоретици на символизма: Ив. Ст. Андрейчин, Димо Кьорчев. // Ликова, Р. Проблеми на българския символизъм. 1985; Атанасова, Цв. Отношението на българските символисти към родната литературна традиция. // Литература, общество, идеи. 1986; Йорданов, Ал. Един от “забравените”. // Кьорчев, Д. Студии, статии, есета. 1992; Стефанов, В. Метафизичната родина на Димо Кьорчев. // Лит. форум, № 4, 1992; Шивачев, Р. Тъгите на Димо Кьорчев [1884-1928] – едно нереализирано послание. // Аз Буки, 2004, № 27; Сугарев, Е. Тъгите на Димо Кьорчев. // Бълг. език и литература, 2005, № 2; Вачева, А. Разум и метафизика: модернистични предизвикателства. // Бълг. език и литература, 2005, № 2; Дакова, Б. Опитната метафизика на [литературоведа] Димо Кьорчев. // Следва, 2005, № 12.
Цветанка Атанасова
| |