Николай МарангозовМарангозов, Николай (псевд. на Николай Цанев Нейков) (с. Късовци, дн. към гр. Плачковци, Габр. обл. 2.01.1900 – София, 3.11.1967). Учи в колиби Нейчовци, Лов. обл., и в Трявна, завършва Априловската гимназия в Габрово (1920). Учител в Садово (1921–23). Следва архитектура и същевременно работи в Дрезден и Берлин (1923–32). Архитект на свободна практика (от 1932), архитект във “Въздушни войски” (1942–43), в “Балкантурист” (1946–47), гл. ред. (1958–65) на сп. “Картинна галерия”. По негови проекти са построени аерогарата в София, първите хотели в курорта “Дружба” (дн. “Св. Константин”) край Варна и др. За пръв път печата през 1908 във в. “Славейче” (Казанлък). Като гимназист редактира сп. “Луна” (Габрово, 1919). Сътрудничи на в. “К’во да е”, “Лит. критик”, “Студ. борба”, на сп. “Златорог”, “Смях и сълзи”, “Стара планина”, “Летец”, “Сердика” и др., на нем. сп. “Der Sturm”. Превежда предимно поезия – oт З. Н. Гипиус, С. П. Шчипачов, Н. С. Тихонов, А. Т. Твардовски. К. В. Симонов, Р. Гамзатов, Й. Бехер, М. Цимеринг, В. Незвал и др. М. е автор на стихотворения и поеми в класич. и свободен стих. Обогатява жанрово бълг. поема с редица разновидности – поема-репортаж, поема-пътепис, поема-легенда, автобиогр. поема и др. Тематичният обхват на поезията му е широк: от селския примитив и дивата природа до урбанистичния пейзаж и завоеванията на техн. цивилизация; от интимните трепети до гражд. и социалните вълнения, войната и следвоенните промени; от фолкл. предания и легенди до култ.-истор. мотиви; от съприкосновението с корените до “интериорите” на отчуждената и скептична душа. Творческата еволюция на М. е показателна за тенденциите в бълг. литература между двете световни войни — от символизма през авангардните течения до реализма. Ранните му стихове, отпечатани в стихосб. “Под разцъфналите липи” и в сп. “Луна”, са в лоното на символизма. Цикълът “Хербарий” (1919-22), включен по-късно в сб. “Годишни кръгове”, е опит за пародийно преодоляване на символист. поетика. Стремежът към новаторство намира завършен худ. израз в стихосб. “Нула. Хулигански елегии”, издадена в отсъствие на автора от Гео Милев, който измисля заглавието и псевд. Н. Янтар. В бели, скъсени до минимум стихове М. смесва елементи от полюсни семантични и стилистични равнища в ярка експресионистично-сюрреалистична образност при подчертано иронични, самоироничнн и гротескови ракурси. Осъщественото от М. спояване на авангардни худ. принципи с елементи на родния примитив дава основание на Г. Милев да отправи известния си призив за “оварваряване” на бълг. поезия. Лириката на М. от последвалото десетилетие продължава линията на “Нула”. Към края на 30-те г. авангардистката теза за примитива като израз на универсално човешкото се преражда у М. в народностно-демократична естетика и поетика. Поемите “Легенда за село Късовци” и “На повратки в село” са поврат към традиц. реалистична образност и силаботоническия стих. Последвалите поеми и стихотв. цикли – “Заник и поник в Балкана”, “Родословие” и др., се отличават с пластична образност и вкус към автентичното, с народнопесенна мелодика и етнографски колорит. Разнопосочните дирения на М. са споени от стремежа към създаване на родно изкуство. Други псевд.: Валерий Есен, Любокрас, Николаус.
Изд.: Избрани произведения. 1961. Под разцъфналите липи : Стихотворения (с псевд. Любокрас, в съавт. с Ванимил, псевд. на Димо Димитров). 1918; Нула : Хулигански елегии (с псевд. Н. Янтар). 1923; На повратки в село : Лирич. поема. 1940 (1942, 1946, 1960, 1966, 2000); Легенди : Поеми. 1943 (1947); Ковачница на мира : Стихотворения. 1944-1947. 1947; Повест за бялата кооперация : Поема. 1947; Годишни кръгове : Стихове и поеми. 1919–1943. 1948; Жива легенда : Стихове. 1950; Приказен град : Стихове. 1960; От Ярлово до Воронеж : Пътеписна поема. 1951 (1955); Писмо от Артек : Стихове за деца. 1951; Чехословашка рапсодия : Стихотворения и поеми. 1952; 2 юли : Лирич. репортаж. 1953; Пионерски пост : Стихове за юноши. 1954; Тринадесет есени : Лирич. хроника. 1954; Цвятко с татко с камион. 1954; На отечествен пост : Стихотворения. 1955; Заветен път. 1957; Рилското море : Поема. 1957; Избрани стихотворения и поеми. 1958; Паметен ден : Приказка в стихове. 1958; Щастлива година : Стихотворения. 1959; Крилатото звено : Избр. творби за пионера. 1960; Къщата с червеното мушкато : Разказ за Г. Димитров. 1962; Заник и поник в Балкана : Поема. 1963 (1966); Запролетена родина : Стихотворения. 1965; Кремиковска приказка : Поема за пионери. 1965; Русия въжделена : Лирич. хроника в 9 цикъла. 1965; Сурвакари при Дядо. 1966; Сама китка : Стихотворения за деца. 1967; Родословие : Поема. 1969; Стихотворения и поеми. 1981; На повратки в село : Лир. поема. 2000;
Лит.: Мочуров, Ат. Николай Марангозов. Лит.-крит. очерк. 1964; Георгиев, Н. На повратки в село – или към света? 1999. Милев, Гео. Поезията на младите. // Пламък, 1924, № 2; Николов, М. “На повратки в село” : Лирич. поема. // Просвета, 1940,№ 5; Арнаудов, И. “На повратки в село” : Лирич. поема от Н. Марангозов. // Бълг. мисъл, 1940, № 10; Горянски, П. На повратки у един поет. // Лит. глас, № 505, 1941; Василев, Вл. Повратки на село на един поет. // Златорог, 1941. № 6; Вапцаров, Н. “На повратки в село”. Лирич. поема от Н. Марангозов. // Лит. критик, № 13, 1941; Иванов, Цв. Тревожни песни. // Дъга, № 456, 1942; Иванов, Цв. “Откъс из нашата съдба” : Изповед на един поет. // Дъга, № 517, 1943; Райнов, Б. Писателски Никулден. // Лит. фронт, № 16, 1945; Петров, Ем. Архаизиране на нашата съвременност. // Ново време, 1948, № 11; Василев. Вл. “Ковачница на мира”. // Изгрев, № 1156, 1948; Петров, Ем. През погледа на обикновената българска селянка. // Лит. фронт, № 7, 1952; Куюмджиев, Кр. Под таланта на автора. // Лит. фронт, № 20, 17 май 1956; Василев, Д. Н. Марангозов на 60 г. // Септември, 1960, № 1; Свинтила, Вл. При Николай Марангозов. // Нар. култура, № 22, 1960; Ликова, Р. За някои особености на българската поезия. 1923-1944. 1962. с. 107–148; Георгиев, Л. Борба за стил. // Пламък, 1965, № 7; Цанев, Г. Традиция и новаторство. // Лит. мисъл, 1966, № 1; Тодоров, А. Н. Марангозов. // Септември, 1967, № 12; Василева-Марангозова, Д. Спомени за Н. Марангозов. // Пламък, 1970, № 1. – 70 години от рождението на Н. Марангозов. // Картинна галерия, 1970, № 1; Караславов, Г. Николай Марангозов – стихорезбарят. // Караславов, Г. Близки и познати. 1971; Неделчев, М . Полетите и повратките на поета. // Лит. фронт, № 4, 24 ян.1980; Балабанова, Хр. “Чудесата на бъдния ден...” // Септември, 1980, № 1; Таджер, С. “Златен плод набра...” // Лит. фронт, № 8, 21 февр. 1985; Йосифова, Д. Вдъхновено и широко : Поетът, човекът и журналистът Н. Марангозов. // Поглед, № 7, 18 февр. 1985; Янев, Вл. Антологична стихосбирка на Н. Марангозов : “Годишни кръгове”. Стихове и поеми. 1919–1943. // Научни трудове. Пловд. ун-т. Бълг. филол., 24, 1986, № 1; Неделчев, М. Бягствата и повратните на Н. Марангозов. // Неделчев, М. Социални стилове, критически сюжети. 1987; Янев, Вл. Експресионистът Николай Марангозов. // Лит. мисъл, 1988, № 9; Янев, Вл. “Навън от пътя на казионния шаблон...” : Стихосбирката “Нула. Хулигански елегии” на Н. Марангозов. // Пулс, № 20, 16 май 1989; Мочуров, Ат. Извън читанките : 90 г. от рождението на Н. Марангозов. // Лит. фронт, 4 ян. 1990; Янев, Вл. Н. Марангозов и сп. “Златорог”. // Нов Златорог, 1990, № 4. – “Нула” на Н. Марангозов и българският литературен експресионизъм. // Янев, Вл. Живея и препрочитам. 1990; Николова, Т. За един самотен текст. // Лит. вестник, № 1, 11 ян. 1993; Сарандев, Ив. Николай Марангозов (02.І.1900–03.ХІ.1967). // Сарандев, Ив. Българска литература (1918–1945) : Т. 1-2. 2004-2005.
Цветанка Атанасова | |
