Владимир Полянов

Полянов, Владимир (псевд. на Владимир-Георги Иванов Тодоров) (Русе, 6.05.1899– София, 4.12.1988). Родът на П. по бащина линия произхожда от Горна Оряховица. Бащата на писателя е собственик на магазин за платове, но фалира. Този факт се отразява зле на цялото семейство. По-късно П. го използва за основа на някои свои творби. Майката на писателя е от рода Красналиеви (според „Четите в България“ на З. Стоянов прадядото на П. е членувал в Русенския революционен комитет). През 1904–1905 г. семейството се премества в София. Тук П. завършва Първа мъжка гимназия (полукласически отдел) (1919). Следва медицина в Соф. ун-т. (1919–1921), в Грац, Австрия (1921) и в Мюнхен (1922–1923); философия във Виена (1922). Завършва дипломатическо-консулския отд. на Свободния унив. в София (1928) и режисура във Варшава (1939). Работи в Нар. библиотека в София (1924); секретар на гл. директор на железниците (1924–1934); чиновник в М-во на нар. просвета (1937, 1939–1941); дир. на Нар. театър в София (1941–1944); дир. на Държ. театр. школа (1942–1945). Доброволец във II св. война. Режисьор е в театрите в Бургас (1946–1947), Русе (1947), в Нар. театър за младежта в София (1947–1951), Пловдив (1951–1957) и Перник (1957–1960). Дир.-режисьор на театрите в Сливен (1961–1963), Разград (1963–1965), гл. режисьор на Родопския театър в Смолян (1965–1970). Той е сред основателите и секретар на Бълг. П.Е.Н. клуб (1926–1932).

Сътрудничи с разкази, поеми в проза, фейлетони, статии, рецензии, очерци и откъси от романи и повести на сп. „Будилник“, „Художествена седмица“, „Сила“, „Златорог“, „Завети“, „Кооперативна защита“, „Българска мисъл“, „Изкуство и критика“, „Хиперион“, „Светулка“, „Венец“ и др.; на в. „Слово“, „Ек“, „Развигор“, „Литературен глас“, „Литературни новини“, „ЛИК“, „Вестник на жената“, „Звено“, „Кормило“, „Златоструй“, „Изгрев“, „Отечествен фронт“, „Литературен фронт“ и др.

Първата му отпечатана творба е разказът “Нанàй марò” (1918, сп. „Сила“). Отрано се увлича по театъра и високо цени „Богомилски легенди“ на Н. Райнов. Творчеството му е голямо по обем и жанрово разнообразно. Автор е на разкази, поеми в проза, фейлетони, повести, романи и пиеси; на статии по актуални лит. и театр. въпроси, рецензии, очерци и научно-попул. статии. Ранното творчество на П. се свързва с диаболизма. Той предлага немалко възможности за изграждане на сюжети, в чиято основа е фантастичното като изразно средство. В творбите му се откриват елементи на макабризъм; има и произведения, решени изцяло в духа на криминалната литература. Използва техниката на кинематографичността. Неизменна особеност на поетиката му е игровото начало. П. е определено градски писател, а в ежедневието търси необичайното, екстремното. „Двойникът“ е герой, който се открива в доста от творбите му. „Раздвоените“ персонажи персонифицират необикновеното. По собствените му думи П. се интересува от „неуловимото“. От една страна, се усеща връзката на творчеството му с изразните възможности на експресионизма, от друга, то е белязано от социалната криза през 20-те г. Така „диаболизмът“ на П. се превръща в средство за отреагиране на негативите в живота на човека. Сам споделя, че към поетиката на диаболизма го е насочила атмосферата в Австрия, където сецесионът преобладава в живописта, а във филмите се търси по-голяма психологическа задълбоченост и остра сюжетност. Пребиваването му в Германия и Австрия индиректно определя и въздействието на европ. култура върху творбите на П. – кинопоетиката и прилагането на някои нейни особености (монтажност, ремарки, кадриране на отделните епизоди). Важни за осмисляне на творчеството му са сборникът „Момичето и тримата“, повестта „Детето“ и романовата трилогия „Слънцето угаснало“, „Вик“ и „Черните не стават бели“. В тях могат да се проследят особеностите на прозата му като цяло. Това е новият тип психологизъм – индивидуален, но и отчитащ социокултурната акцентираност както в пространството, така и във времето. „Детето“ е с автобиографичен елемент и отразява разрухата на едно семейство. Централният проблем в романовата трилогия е пътят на интелигенцията, нейните лутания и големият крах на илюзиите в следвоенното време. На истор. тема е „Хроника на узряването“ – книга за царуването на Фердинанд, за нац. катастрофа и злощастната съдба на народа ни. Писател с голяма ерудиция и богата литературна култура, П. е сред първите, популяризирали фантастичния жанр в нашата литература. През 1920 съвм. със Св. Минков създава библ. „Галерия на фантастите“. П. е съставител и съавтор на антология „Пет години“ (1925).

Важно е да се отбележи, че Полянов е автор и на комедии, исторически приказки, очерк за Крали Марко, драматизации по романи на наши и чужди писатели, художествени произведения на географска тематика. Като режисьор той поставя над 80 пиеси от български и чужди автори.

Превежда худ. литература от англ. и нем. ез. Негови произведения са преведени на гр., ит., нем., рум., рус., сърбохърв., тур. и др. ез.

Псевд.: Пикадор, Г. Полянов, С. Слав, Флорински.

Изд.: Избрани произведения. 1979.

Смърт : Разкази. 1922; Комедия на куклите : Разкази. 1923; Момичето и тримата : Разкази. 1926; Крадецът : Разкази. 1927; Човекът и огледалото : Драм. ескиз. 1927 (1931); Двете страни на медала : Комедия. 1928 (1934); Слънцето угаснало : Роман. 1928; Четири разказа. 1928 (1933); Ивайло и Мария : Истор. приказки. 1929; Вик : Роман. 1932; Черните не стават бели : Роман. 1932; Звезди в прозореца : Разкази. 1935; Гладният вълк : Роман. 1932; Бащи и синове : Драма. 1937 (1938, 1948, 1962) ; Княз без корона : Роман. 1937; Крали Марко : Очерк по нар. мотиви. 1937; От крилатия змей до самолета : Кратка история на въздухоплаването. 1938 (1947); Ероика : Драма. 1940; Веднъж тъй, после тъй : Комедия. 1948; От първата лодка до парахода-град. 1947; Велики пътешественици : Кратка история на завладяването на земята. 1948; Победители : Драма по едноименна творба. 1949; Закаляване на сабята : Драматизация по романа „Волоколамското шосе“ от А. Бек. 1950; Сините скали : Драматизация на едноименния роман на М. Марчевски. 1950; Христофор Колумб. Адмиралът на морето-океан. 1956; Епоха на смелите. 1957; По пътя : Разкази. 1959; Дълбокият преход : Пиеси. 1960; Търсачи на Елдорадо. 1960; Слънчеви пътеки : Пиеси. 1961; Белият вятър на планината : Повест. 1963; Майка : Драма. Александър Топалов : Пиеса. 1964; Невидимият ключ : Повест. 1964; Любов и други едноактни пиеси. 1966; Ръцете на приятеля : Разкази. 1974; Случаят Иван Андреев : Повест и разкази. 1978; Хроника на узряването. 1979; Срещи по дългия път : Мемоарни импресии. 1984; Бащи и синове. 1988; Вик : Роман. Повести и новели. Ранни диаболични разкази. 1989; Диаболични повести и разкази. 1990.

Лит.: Стоянов, Л. Смърт. // Хиперион, 1922, № 3; Бадев, Й. Нашата белетристика. [Подлистник]. // Слово, № 826, 23 февр. 1925; Симидов, Д. Момичето и тримата : Разкази от Вл. Полянов. // Развигор, № 229, 10 ноем. 1926; Николов, М. Момичето и тримата. // Златорог, 1926, № 9–10; Шишманов, Д. Най-новият “Златорог”. // Слово, № 1109, 15 февр. 1926; Константинов, Г. Черните не стават бели. // Златорог, 1927, № 7; Радославов, Ив. Рицари. // Хиперион, 1928, № 5–6; Митов, Д.Б. Слънцето угаснало. // Лит. глас, 1928, № 14; Мешеков, Ив. Крадецът. // Златорог, 1928, № 1; Минков, Цв. Белетристиката на Вл. Полянов. // Мисъл, 1930, № 110; Василев, Ст. Съвременни романи. (Вик). // Родна реч, 1930–1931, № 4; Бадев, Й.Княз без корона.// Златорог, 1937, № 3; Петров, Здр. Българска книга за Колумб. // Лит. фронт, № 37, 13 септ. 1956; Цанев, Г. Комедии. // Цанев, Г. Писатели и проблеми. 1965; Неделчев, М.Диря влитературата. // Лит. фронт, № 24, 13 юни 1974; Свиленов, Ат. Пътят на твореца. // Лит. фронт, № 51, 15 дек. 1988; Ватова, П. За необходимостта от нов прочит. // АБВ, № 39, 26 септ. 1989; Стоянова, Л. Българинът като хомо политикус или един „забравен“ роман на Владимир Полянов. // Лит. форум, № 24, 16 юни 1933; Пиндиков, Ал. Жал по недоизживяното. // Лит. форум, № 49, 8 дек. 1993; Коларов, Ив. Зачеркни и мини нататък. // Лит. форум, № 17, 4 май 1994; Михайлов, Д. Писателят като общински кон. // Лит. форум, № 13, 27 март 1996; Пиндиков, Ал. Тихият залез на един благородник. // Демокрация, № 337, 16 дек. 1998; Коларов, Ив. С душа без грим : 100 г. от рождението на Владимир Полянов. // Лит. форум, № 18, 11 май 2000; Аретов, Н. След заник слънце : Първите „постдиаболистични“ романи на Владимир Полянов. // Критика, 2000, № 3–4; Сарандев, Ив. Владимир Полянов (06.V.1899–04.ХІІ.1988). // Сарандев, Ив. Българска литература (1918–1945) : Т. 1. 2004; Аретов, Н. // Критика, 2006, № 1-2; Делев, Л. // Лит. вестник, № 30, 7–13 окт. 2009.

Емилия Алексиева, Десислава Узунова