Емануил Попдимитров

Попдимитров Попзахариев, Емануил (с. Груинци, Босилеградско, Сърбия, 23.10.1885 – София, 23.05.1943). Завършва педагог. у-ще в Кюстендил (1904). През 1904–06 е учител в с. Долни Коритен, Соф. обл., и в с. Долна Лисина, Босилеградско. Следва философия в Соф. ун-т (1906), но поради участие в освиркването на Фердинанд I (3 ян. 1907) е изключен. Следва с държ. стипендия земеделие в Монпелие, Франция (1907). Завършва философия във Фрибург, Швейцария (1912). Учител в Лом и Хасково (1912–14). Участва в I св. война като преводач на Южния фронт и в Гл. квартира в Кюстендил. Стои на пацифистки позиции. През 1920 се включва активно в групата “Кларте” в Кюстендил. Частен доц. (1923–43) в катедрата по сравнително литературознание в Соф. ун-т. През 1922–23 заедно с Г. Константинов е ред. на мимолетното сп. “Ведрина” (Кюстендил).

За пръв път печата стихове през 1907 в сп. “Художник”. Сътрудничи на сп. “Дем. преглед”, “Художник”, “Съвр. илюстрация”, “Факел”, “Звено”, “Хризантеми”, “Слънце”, “Везни”, “Огнище”, “Парнас”, “Наши дни”, “Хиперион”, “Чернозем”, “Ек”, “Пламък”, “Бълг. мисъл”, “Съдба”, “Предел”, на в. “Развигор” “Светлоструй”, “Лит. глас”, “Час”, “Лит. живот” и др. През 1925–35 събира и издава в отделни сборници нар. песни. Превежда и издава на съвр. бълг. ез. основни произведения на старобълг. литература (антол. “Глас из дълбините”). Превежда “Крал Хенрих Четвърти” от У. Шекспир (1908), “Песен за камбаната” от Фр. Шилер (1930), “Апостолът” от Ш. Петьофи (1946) и др.

П. твори във всички жанрове – лирика, лиро-епически поеми, худ. проза, драматургия, лит. теория и критика. Създава произведения за деца – стихове, поемки, приказки, драмат. поеми. Автор е на филос. студии. Филос. му възгледи са формирани под влиянието на А. Шопенхауер, Фр. Ницше, Й. Ремке и главно на А. Бергсон. Чрез рецепцията на модерни за времето филос. теории допринася за изграждането на бълг. филос. култура. Пръв в Б-я прави системен анализ на естет. възгледи на Бергсон. С книгата “Естетиката на Бергсона” и с редица статии П. се нарежда сред теоретиците на бълг. модернизъм. Естетич. му схващания и худ. му изяви вибрират между апология на индивидуализма и символизма и тяхното отрицание (“Позив към българския писател” – “Огнище”, 1919, № 2). Като поет се формира под въздействието на фр. символизъм и нем. неоромантизъм. П. съчетава персоналистичната идея и поетиката на символизма с пантеистичен култ към природата и афинитет към визуалното внушение. При него изобразителното начало е по-силно от музикалното. Това определя специфичното му място сред бълг. символисти, но и непрестанните лъкатушения на поетиката му между романтично-символистичния и предметно-реалистичния худ. модел. Ранните му стихове (сб. “Юношески стихотворения”) са наивно романтични. Стихосб. “Сънят на любовта” и “Песни” бележат еволюция към импресионистичен символизъм, изпъстрен с реалистични елементи. По-типични за поетиката на символизма са сб. “Плачущи върби” и “Вечерни миражи”, но и в тях образите не губят конкретния си план. След I св. война тенденцията към по-ярка предметност се засилва (сб. “Кораби”). Настъпилият след войната обрат в позицията на лирич. субект, отварянето му към световните събития намира израз в поетика, която споява елементи на символизма, експресионизма, футуризма и реализма (поемите “Чернозем”, “Народ”, “Обожествяване”, “Злачни ниви и бойни полета”); влиянието на фолклора става все по-осезаемо и директно. През 30-те г. П. стига до неореализъм, обогатен както от символизма и авангардизма, така и от бълг. нар. поезия (стихосб. “Есенни пламъци”). В края на 20-те г. П. застава на подчертано демократ. позиции. Пише голямата “хумористична поема” “В страната на розите” – остра сатира срещу обществ. пороци. Като лирик П. се утвърждава преди всичко със 17-те си “Женски портрети” и с пейзажните си стихотворения. Безспорен майстор на бълг. стих, П. предпочита стихотв. форма и в драмите и приказките си. В творчеството си за деца изпъква предимно като лирик. Лирич. натюрел на П. проличава и в худ. му проза, където импресията преобладава не само като жанр, но и като стилистичен похват. Показателна в това отношение е автобиогр. му проза (“Живот и блян”, “Дневникът на самотния”), а в известна степен и романът му “Пред буря”. П. е сред първите задълбочени изследователи на бълг. стих.

Съч.: Събрани съчинения. Т. 1–16. 1931–1938; Избрани произведения : Стихове и поеми. Отбор и ред. Г. Веселинов и В. Александров. 1954; Избрани произведения. Подбор и ред. Вл. Василев. 1962.

Юношески стихотворения : 1904–1907. 1911 (1913); Маска : Романтична пиеса. 1912; Смъртта на скулптора. 1912; Сънят на любовта. 1912; Дневникът на самотния : 1904–1913. 1914 (1926, 1935); Песни : Трета стихотворна сбирка. 1914; Плачущи върби : Лиричен албум : Четвърта стихосбирка. 1914; Живот и блян : Разкази и стихопроза. 2 кн. 1919–26 (1934, 1935; Вечерни миражи : Пета стихосбирка. 1920; Пред буря : Роман. 1921 (1935); Свободни стихове : Шеста стихосбирка. 1921; Знамена : Седма стихосбирка. 1922; Идилии. 1922; Стихове и песни. 1922; Драматични поеми : Чатертон : Соломея. 1923 (1933); Драматични поеми : Йов : Смъртта на човека : Маска : Соломея : Фавни. 1923; Естетиката на Бергсона. 1923 (1938); Кораби : Стихове. 1923; Вселена : Десет поеми. 1924; Дъщерята на Йефтая : Трагедия. 1924; Ибсен и ибсенизмът в литературата. 1924; Френският символизъм. 1924; Воденичарката : Комедия-приказка. 1926 (1933); Драми на героичните борби. 1926; Иглики. 1926; Самодиви : Нар. песни. 1926 (1934); Пред дверите на любимата : Антология. 1927 (1943); Златна жътва : Втора книга стихове. 1928; Златни ниви и бойни полета : Поема. 1929 (1943); Песни за родната земя. 1929; Смях и присмех : Хумор и гротески. 1930 (1933); Росни капки : Стихове. 1931 (1938, 1947); Преображение : Поема в 7 видения. 1932; Глас из дълбините : В храма на българското слово. 1933 (1943); Той не умира : Пиеса в 4 действия. 1933; Военни пламъци. 1935; Добри Войников. 1936; Цар Константин Асен Тих. 1937; Цар Самуил : Драм. хроника. 1937; Кочо Чистеменски. 1938 (1943); Философски предпоставки на символизма. 1938; Философски студии. 1938; Цар Януари : Приказки за деца. 1938; Встраната на розите : Хумористична поема. 1939 (1943); Ботев като поет. 1941; Изследвания върху строежа на стиха с оглед към българската поезия. 1942; Купол : Избрани стихотворения. 1943; Песни за малките. 1959; Стихотворения : Поеми. 1978; Златни ниви и бойни полета : Стихотворения и поеми. 1985; Слънчова сестра : Стихотворения. 1988; Д. Бояджиев, Т. Траянов, Ем. Попдимитров : Стихотворения. 1995; Десетте пръста. 1999; Сънят на любовта. 2000; Сънят на любовта : Лирика. 2000 (2003).

Лит.: Гогов, Г. (Г. Константинов). Емануил поп Димитров. 1922; Юбилеен сборник Емануил п. Димитров : По случай 25-годишна литературна дейност : 1906–1931. 1931; Тридесет години литературна дейност на писателя Емануил п. Димитров : 1906–1936. 1936; Дудевски, Хр. Емануил Попдимитров : Лит.-крит. очерк. 1969; Емануил Попдимитров, Гьончо Белев и Николай Хрелков в спомените на съвременниците си. 1971; Кузмова-Зографова, К., М. Петров. Интелектуалецът Емануил Попдимитров. 2001. Георгиева, Цв. Емануил Попдимитров : поезия и философия. 2010.

Радославов. Ив. Сънят на любовта. // Наш живот, 1912, № 9-10; Радославов, Ив. Песните на Ем. Попдимитров. // Воля, 1914, № 455–456; Гълъбов, К. Вечерни миражи. // Обществ. обнова, 1921, № 1; Милев, Г. Стихове и песни. // Везни, 1921, № 9; Минков. Цв. Нови романи у нас. // Парнас, 1921, № 3; Дундев, В. Емануил Попдимитров. // Демокр. преглед, 1922, № 7; Стоянов, Л. Вечерни миражи. // Везни, 1922, № 4; Дончев, Н. Знамена. // Сила, 1923, № 2-3; Гълъбов, К. Вселена. // Хиперион, 1924, № 3; Поемите на Ем. Попдимитров. // Развигор, 1924, № 157; Иванов, Мл. (Г. Цанев). Възвръщане. // Нов път, 1924, № 4. // Звезда, 1924, №66; Бакалов. Г. Вселена. // Нов път, 1925, № 10; Минков, Цв. Домашна поезия. // Глобус, 1928, № 7; Радославов, Ив. Пред дверите на любовта. // Хиперион, 1928, № 1-2; Балмонт, К. Д. Български поети. // Огнище, 1929, № 4; Василев, Вл. Българска хероична поема (“Златни ниви и бойни полета”). // Родна реч, 1929, № 2-3; Константинов, Г. Златни ниви и бойни полета. // Златорог, 1929, № 8-9; Пундев, В. Днешната българска литература. 1929; Русалиев, Вл. При нашите хора на изкуството. // Мисъл, 1929, № 12; Русев. Р. Нов български епос. // Лит. глас, 1929, № 51; Динеков. П. Глас из дълбините. // Лит. глас, 1933, № 194; Дончев. Н. Есенни пламъци. // Лит. час, 1935, № 10; Коралов, Ем. Емануил Попдимитров. // ЛИК, 1935, № 12; Стойков, Ст. (Ст. Божков). Поетическото дело на Емануил Попдимитров. // Бълг. мисъл, 1936, № 10; Осинин, Д. В страната на розите. // Просвета, 1939, № 2; Радевски, Хр. В страната на розите. // Изкуство и критика, 1939, № 10; Богданов, Ив. В страната на розите. // Слово, 1940, № 5249; Динеков, П. В страната на розите. // Бълг. мисъл, 1940, № 2; Динеков, П. Емануил Попдимитров. // Бълг. мисъл, 1943, № 5–6; Кюлявков, Кр. Още едно знаме. // Лит. фронт, 1945, № 31; Цанев, Г. Октомврийската революция и българската литература. // Лит. мисъл, 1967, № 5; Ликова, Р. Емануил Попдимитров. // Лит. мисъл, 1961, № 6; Росен, П. Спомени и размисли. 1963; Цанев, Г. Страници от историята на българската литература. Т. 3. По нови пътища. 1973; Русалиев, Вл. Емануил Попдимитров. // Русалиев, Вл. Мемоари. 1977; Хаджикосев, С. Поетика на българския символизъм. // Хаджикосев, С. Българският символизъм. 1979; Илиев, Ст. Емануил Попдимитров – в света на митовете и легендите. // Илиев, Ст. Пътищата на българските символисти. 1981; Ликова, Р. Художествени аспекти на българския символизъм. // Ликова, Р.Проблеми на българския символизъм. 1985; Атанасова, Цв. Пейзажната лирика на Емануил Попдимитров. // Лит. мисъл. 1986, № 9; Хаджикосев, С. Дето достига твоят псалом... (Емануил Попдимитров). // Хаджикосев, С. Вечното в преходността. 1987; Илиев, Ст. Мадоните на Емануил Попдимитров. // Лит. форум (Нова христоматия), 1992, № 47; Тотев, Пл. “Кървава песен”, “Чеда на Балкана” и “Златни ниви и бойни полета” като блянове по епопея. // Език и литература, 1992, № 3. – също в: Лит. вестник, № 40, 12-18 окт. 1992; Бенбасат, А. Между лилията и чернозема : 50 г. от смъртта на Емануил Попдимитров. // Век 21, № 23, 9–15 юни 1993; Попдимитрова, Л. Поет, учен, демократ и патриот. // Демокрация, № 152, 3 юли 1993; Ликова, Р. Литературен живот между двете войни. 1995; Атанасова, Цв. Родолюбецът от Западните покрайнини : Поетът Емануил Попдимитров. // Век 21, № 29, 29 ноем.–5 дек. 1996; Дачев, М. Семиотика на цвета в поетичния текст. 1997; Илиев, Ст. Емануил Попдимитров. // Илиев, Ст. Литературни очерци. Т. 2. 1999; Гогов, Д. И плаках за тебе, Ирен... // Про&Анти, № 32, 7–13 авг. 2003; Младенов. Ив. Паната на съня. // Детонация, 2003, № 8; Йорданова, Ю. Раждането на бащата : Размишление върху [драмата] „Дъщерята на Йефтая” от Емануил Попдимитров. // Лит. мисъл, 2004, № 2; Сарандев, Ив. Емануил Попдимитров (23.Х.1885–23.V.1943). // Сарандев, Ив. Българска литература (1918–1945). : Т. 1-2. 2004-2005; Неделчев, М. Самосъзнание на модернизма в лириката на Емануил Попдимитров : По повод 120-год. от рождението на поета. // Култура, № 41, 25 ноем. 2005; Борисова, Б. Поетът философ [Емануил Попдимитров]: философски основания на поетическия опит. // Език и лит., 2007, № 1-2; Георгиева, Цв. Поемата „Златни ниви и бойни полета” на Ем. Попдимитров – документ и притча за Балканската война. // Езиков свят, 2012, № 2.

Изт.: НБКМ – БИА, Ф. 292.

Цветанка Атанасова