Иван Милев

Милев Лалев, Иван (19.11.1897, Казанлък – 25.01.1927, София). Живописец, илюстратор, сценограф. Завършва гимназия в Казанлък (1919). Едва 16-годишен открива самостоятелна изложба в Габрово. Прави серия акварелни пейзажи със сюжети от родния край (1916). През 1916 г. е мобилизиран в Пехотната казарма в София и е зачислен в щаба на Въздухоплавателната дружина като военен художник. През 1917 г. е войник на Северния фронт по време на І св. война. На 18 ноември същата година открива двудневна самостоятелна изложба в Казанлък, където е в отпуск. Прави серия дунавски пейзажи. Показва стремеж към изграждане на декоративно третирана живопис с ярък национален облик. Военната му служба приключва на 19 октомври 1918 г. Назначен за начален учител в с. Горски извор, Хасковско (1919). Прави нова серия казанлъшки пейзажи (1919). През 1920 г. е приет в Държ. худ. академия в София. През 1920-1922 г. следва общия курс, а от 1922-1925 г. се премества в Декоративния отдел при проф. Стефан Баджов. По време на обучението си прави три самостоятелни изложби. Третата му самостоятелна изложба е в „Тръпковата галерия”, София (1923). Дебютира със сценографски проект за „Възнесението на Ханеле” от Г. Хауптман в „Театър-Студия” (София, 1923). Сътрудничи на в. „Червен смях” (1919-1923) като илюстратор и карикатурист. През 1922 г. рисува кориците на книгите „Смърт” на Вл. Полянов, „Синята хризантема” на Св. Минков, „Фантазии” на Е. А. По, „Ужасът” от Х. Х. Еверс и др., издадени от изд. „Аргус”; прави корицата и илюстрира стихосбирката на Ламар „Арена”, изд. „Т. Ф. Чипев”. През август 1923 г. посещава с група състуденти Цариград, Атина, о. Корфу, Неапол, Рим, Флоренция и Венеция. Запознава се отблизо с достиженията на Итал. ренесанс и барок. На 29 юни 1925 г. получава свидетелство за завършен пълен курс с пълно отличие на Академията, специалност „Декорация”. През 1926 устройва акварелна изложба в София. До смъртта си работи като сценограф в Нар. театър – София, и като художник на свободна практика.

Творчеството на М. носи самобитен, авангарден и ярко индивидуален облик. То изхожда от българското народно творчество – песни, предания, легенди, обреди, както и от родната природа, одухотворена от богатото му творческо въображение. М. създава редица творби с приказно-декоративен характер: „Баба Марта” (1925, гравюра), „Св. Илия” (1923, темпера), „Триптих: Мъглижкият манастир” (1924, гваш), „Гъдулар” (1924, акварел), „Селска мадона” (1925, акварел), „Овчари” (1926, туш), „Зимна приказка” (1925, темпера), „Танц” (1924, акварел), в които се усеща дълбоката му връзка с народа. Умее да претворява образите на българския епос и с майсторство отразява борбите на народа след войните от началото на века и погрома на Септемврийското въстание („Септември 1923-1925”). Отрицател на академичния реализъм, М. се бори за ново творческо претворяване на родното. Той е един от най-ярките представители на движението „Родно изкуство”. Работи в различни жанрове на живописта - фигуралната композиция, пейзажа и портрета: „Изкуството и тръненият венец” (1922), „Обручение” (1923), „Змейово либе” (1923), „Крали Марко”, (1925), „За сърцата, що се любят” (1926), „Нашите майки все в черно ходят” (1926), „Слънчова женитба” (1925), „Задушница” (1925), „Разпятие” (1925), „Полска мадона” (1926), „Облаци-пътници”, „Родопско стадо”, „Болен лежи млад Стоян”, „Просекиня”, „Пиета”, „Сватба”, „Селска мадона” (всички от 1925). Сред творбите му с най-ярко социално звучене се откроява акварелът „Септември 1923”. Милев се оформя като сценограф под влияние на руския приказно-декоративен стил на художествения кръг „Мир искусства”. Първите си сценографски оформления прави за „Театър-Студия”: „ Възнесението на Ханеле” от Г. Хауптман (1923), „Вечеря на гаврите” от С. Бенели (1924), заедно с Ив. Пенков, в които се чувстват влиянията на символизма. Ярки сценографски решения се откриват и в „Принцеса Турандот” по К. Гоци, изградено декоративно-приказно (1924), и „Тоз, който получава плесници” (1924, съвм. с Ив. Пенков) от Л. Андреев, с декоративно-орнаментално решение. М. има принос и в развитието на европейския сценографски стил с „Руски балети”. Последно негово оформление е на „Сън в лятна нощ” от У. Шекспир в Народния театър (1924). Сред творбите му: „Ахинора” (1925), „Сватба” (1925), „Балканът” (1922), „Жътварка” (1925), „Пред кандилото” (1925), „Танец (Гъдулар)”, „Триптих (Мъглижкият манастир)” (1924), „Врачуване” (1924-1926 ), „Селска мадона” (1925), „Бежанки” (1925), „Септември” (1923), „Зимен пейзаж” (1926), „Зимна приказка” (1926), „Нашите майки все в черно ходят”, „Бежанци” (1926), „Черният хляб” (1926), „Композиция” (ок. 1926), „Ахинора” (1922).

 

Изд.: Албум с 6 репрод. Авт.-състав. Д. Аврамов. 1994; Иван Милев 1897-1927. Състав., студия, под общ. науч. ред. на Р. Маринска. 1997; Живопис : [Каталог от Юбил. изложба на художника в Нац. музей на бълг. изобразително изкуство по повод на неговата 50-год. от 25.09-14.10.2007]. Авт. на текста Сл. Иванова, Б. Данаилов, Св. Русев; Състав. Ив. Милев, Сл. Иванова; Фотогр. Б. Чернев. 2007.

 

Лит.: Петева-Филова, Е. Иван Милев: 1897-1927. 1940 (2. изд. 2012); Стаменов, А. Иван Милев: Моногр. очерк. 1958;

Свинтила, В. Художникът Иван Милев и душата на Тракия. // Тракия, № 12, 25 юни 1992; Добрев, М. Иван Милев. // Кула, 1993, № 1; Аврамов, Д. Едно неспокойно сърце... [художникът Иван Милев]. // Ек, 1995, № 3; Зидаров, Ф. Иван Милев 1897–1927. // Ценител, 1996, № 2; Бошев, Н. Пейзажите на Иван Милев. // Изкуство. Art in Bulgaria, 1996, № 38-40; Георгиева, М. Неизвестна творба на Иван Милев от Габровската художествена галерия : По повод 100 г. от рождението му. // Изкуство. Art in Bulgaria, 1997, № 43-44; Йосифова, Б. Самотният овчарски син : 100 г. от рождението на Иван Милев. // Култура, № 20, 20 май 1997; Николаева, А. За рисунката на Иван Милев. // Изкуство. Art in Bulgaria, 1997, № 43-44; Маринска, Р. Приказните видения на Иван Милев. // Везни, 1997, № 7-10; Рангелова, Б. Митичният свят на Иван Милев в НХГ. // Дума, № 101, 5 май 1997; Илиев, К. Фолклор и средновековие в картините на Иван Милев: 100 г. от рождението на Иван Милев. // Лит. вестник, № 17, 21-27 май 1997; Илиев, К., М. Георгиева. Още за Иван Милев. // Култура, № 44, 7 ноем. 1997; Милева, М. Иван Милев. // Кула, 1999, № 1; Вълчева, Т. Иван Милев и Крали Марко [композиция от 1925 г.]. // Бълг. фолклор, 2000, № 1; Троянов, Д. Художник с богато творческо въображение : 110 г. от рождението на [живописеца] Иван Милев. // Читалище, 2007, № 5-6; Новков, М. „Крали Марко” на Иван Милев: (не)случването на българския модернизъм. // Лит. вестник, № 26, 13-19 юли 2011; Аврамов, Д. Приказната носталгия на Иван Милев. // Лит. вестник, № 8, 27 февр. – 25 март 2013.

 

Никол Танкова