Гео Милев

Гео Милев (псевд. на Георги Милев Касабов, 15.01.1895, Раднево – след 15.05.1925, София). М. започва да пише от малък, като ученик в Старозаг. гимназия издава ръкописни вестници, пише стихове и превежда от руски. Следва романска филол. в Соф. ун-т (1911-12) и продължава образованието си в Лайпциг (1912-14), където слуша лекции по философия и театр. изкуство и пише дисертация за Рихард Демел. През дек. 1913 в сп. “Листопад” публикува “Литературно-художествени писма от Германия”. През 1914 пребивава за известно време в Лондон, където се запознава с белг. поет Емил Верхарн, оказал влияние върху творчеството му. Участва в I св. война на бойното поле при Дойран, където на 29.04.1917 е тежко ранен в черепа и загубва дясното си око. През февр.1918 заминава за Берлин, където остава до март 1918; в този период се свързва с нем. писатели и художници експресионисти, сътрудничи на експресионистичното сп. “Акцион”. След завръщането си се установява в София, където издава сп. “Везни” (1919-22), основната трибуна на експресионизма в Б-я. Под влияние на събитията от 1922-23 възгледите му еволюират към левия експресионизъм и активизма, което личи от текстовете му в сп. “Пламък”, започнало да излиза през ян. 1924. Заради поемата “Септември” кн. 7-8 на “Пламък” е конфискувана, а М. е даден под съд. През ян. 1925 списанието е забранено. На 14 май 1925 М. е осъден по ЗЗД на една година затвор. На 15 май е арестуван и изчезва безследно. Установено е, че е зверски убит от профашистки формирования и заровен в общ гроб в Илиянци.

М. е сред най-ярките фигури на бълг. литература, еднакво значим като поет, критик и пропагандатор на авангардното изкуство. Още първата му стихосбирка “Жестокият пръстен” (1920) радикализира до крайност конфликта между аза и реалността – и в този смисъл стои на ръба между символизма и експресионизма. Сроден е случаят с поемата “Панахида за поета П. К. Яворов” (1922), писана още през 1914. В нея М. разгръща концептуално Славейковата представа за творческата личност, но я въздига на ново емоционално и образно равнище. Важен момент от развитието на М. е “Иконите спят” (1922), свързана с авангардисткия афинитет към първобитното и варварското – и ползваща фолклора като територия, в която страстите и митологемите битуват в своя чист, непокварен вид. В поемата “Ад”, писана през 1922, са най-пряко изразени основните принципи на експресионизма: динамиката, фрагментарността, драстично контрастиращата метафорика, гротескните метаморфози на митологичните схеми, рязкото отхвърляне на традицията. Сродни по дух са и неговите поеми в проза от “Експресионистично календарче” и “Грозни прози”. Несъмнен връх в неговото творчество е поемата “Септември”, в която концептуално е синтезирано всичко, което поетът е научил от контактите си с модерното изкуство. Апокалиптичната образност тук служи като посредник между земното и небесното, сетивното и духовното, битовото и универсалното. Нейната цялост е издържана в емоноционално-експресивен план – без да следва нишката на събитията, тя внушава тяхното екстазно опияняващо въздействие, мащабност и трагичен патос. Вмъкнатите митологеми и култ. реминисценции имат вече не пародиен, а универсален смисъл – чрез тях трагизмът на бълг. бунт се превръща във вечен бунт срещу авторитаризма и насилието.

М. е един от най-оригиналните критици и публицисти в бълг. литература. Автор е на стотици статии и рецензии, някои от които – “Модерната поезия”, “Против реализма”, “Фрагментът”, “Небето” и др., имат открито манифестен характер и са определящи за развитието на авангардната литература от 20-те години. От особено значение е статията му “Поезията на младите”, в която М. подлага на унищожителна критика клиширания късен символизъм. Автор е на изключително остри публицист. текстове като “Българският народ днес”, “И свет во тме светится” и др., впечатляващи със своята гражданска доблест и духовна наситеност.

М. е и един от най-добрите бълг. преводачи – превежда хиляди страници от англ., нем., руски, фр. ез. Класически са преводите му на Шекспировите “Хамлет” и “Макбет”, на поезията на Верхарн, Метерлинк, Демел и др.

Негови творби са превеждани на алб., араб., белорус., виетн., грц, исп., ит., кит., нем., норв., пол., порт., рум., рус., сърбохърв., тур., унг., фр., чеш., яп. и др. ез.

Други псевд.: Д-р Григор Касиев, Ратибор, Р. Слатанов и др.

Съч.: Избрани произведения. 1950; Избрани произведения. 1955; Избрани произведения. 1960; Литературен архив Гео Милев : В 2 т. 1964; Избрани произведения : В 2 т. 1965 (1971); Съчинения : В 3 т. 1975-76; Избрани творби. 2007; Стихотворения. Поеми. Критика. 1980; Избрани творби. 1985; Произведения : В 2 т. 1995; Поезия. Публицистика. 2006; Избрани съчинения в пет тома. 2006-2007.

Театрално изкуство. 1918; Антология на жълтата роза. 1919; Жестокият пръстен : Стихове. 1920; Експресионистично календарче. 1921; Иконите спят : Стихове. 1922; Панахида за поета П. К. Яворов : Стихове. 1922; Алманах “Везни”. 1923; Кръщение с огън и дух : Антология. 1923; Антология на червената роза. 1924; Антология на българската поезия. 1925; Септември : Поема. 1927; Гео Милев за деца. 1945; В гората. 1954; Септември : Поема. 1961 (13 изд.); Зов : Стихотворения и поеми. 1980; Септември (фототип. изд.) 1983; Музиканти : Стихотворения за деца. 1986; Пламък (фототип. изд. на сп. “Пламък”, г. I–II, 1924-25), 1986; Гео Милев за деца : Стихотворения и приказки. 1999; Поезия. Публицистика. 1992 (1999); Ден на гнева. 2001; Пътят на свободата. 2002; Жестокият пръстен. 2002 (2010); Иконите спят : пет вариации на народни песни : Змей, Стон, Кръст, Гроб, Край. 2010. Патарак и рибок : стихотворения и приказки. 2011.

Septemvris : Epilogi piimaton ke pezon. Metafrasi apo ta vulgarika Milko Tsonef; Epilogi, apodosi, epimelia Elli Peonidu. Athina : Sinhroni epohi, 1981; September. Vert. & naw. Mon Detrez. – Brussel : Zuid, 1984.

Лит.: Възпоменателен сборник “Гео Милев”, 1936; Шаренков, Б. Гео Милев : Лит. очерк. 1944; Мирчев, Ив. Срещи с Гео. 1956; Марков, Г. Гео Милев : Лит.-крит. очерк. 1965; Гео Милев, Христо Ясенов и Сергей Румянцев в спомените на съвременниците си. 1965; Българската критика за Гео Милев. 1971; Васевски, К. Списание “Пламък” и неговият редактор Гео Милев. 1973; Андонова, Н. Гео Милев : Личност и творчество. 1974; Конфорти, Й. Гео Милев – театър и време. 1975; Петров, З. Тръбачът. 1977; Васевски, К. Гео Милев – журналистически и публицистически път. 1980; Българската литературна критика за Гео Милев. 1985; Марков, Г. Гео Милев. 1985; Сугарев, Е. Българският експресионизъм. 1988; Гео Милев : Нови изследвания и материали. 1989. Страници за Гео Милев : Творчеството на писателя в бълг. лит. критика. 1992; Ефендулов, Д. Религиозни първообрази в поемата „Септември” на Гео Милев. 1999; Гранитски, И. Гео Милев и трагиката на националната съдба. 2000; Гео Милев – неудържимата пламенност : Нови изследвания. 2001; Димитрова, Е. Изгубената история : Аспекти на митологичното и историчното в бълг. поезия от 20-те г. на ХХ в. : Гео Милев, Никола Фурнаджиев, Николай Лилиев, Атанас Далчев. 2001; Горчева, М. „Иконите спят” : Превъплъщенията на модерната душа. 2006; Милева, Л. Гео Милев – модернист, европеец, патриот : Нови изследвания 5. 2008; Цандер, А. Главата ми – кървав фенер. 2009.

Гълъбов, К.Жестокият пръстен. // Златорог, 1920, № 7; Стоянов, Л. Септември. // Хиперион, 1925, № 4; Бакалов, Г. Една героична поема. // Нов път, 1926, № 10; Цанев, Г. Маяковски у нас. // Изкуство и критика, 1940, № 4; Цанев, Г. Гео Милев и неговата поема “Септември”. // Изкуство, 1945, № 8-9; Коларов, Р.Структура на идейно-художествения свят в поемата на Гео Милев “Септември”. // Лит. мисъл, 1976, № 5; Атанасова, Цв. Естетика на антиреализма. // Лит. мисъл, 1994, № 4; Чакалова, М. Комуникация на културните и времевите пространства в поемата „Септември” на Гео Милев. // Тракия, 1994, № 4; Добрева, М. Димитрова. Гео Милев и неговият архив, съхранен в Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий”. // Библиотека, 1995, № 1; Нанков, Н.Колумбиадите на Гео(рги) Милев : Три фрагмента срещу един мит : 100 г. от рождението на Гео Милев. // Лит. вестник, № 1, 18–24 ян. 1995; Петров, З. Роди се като саламандрите в огъня. // Слав. вестник, № 1-2, ян.–февр. 1995; Каролев, Ст. Понятието „ритъм” в естетиката на Гео Милев. // Слав. вестник, № 1-2, ян.–февр. 1995; Дошков, П. Семантиката на поемата „Септември” от Гео Милев. // Балканист. форум, 1995, № 3; Трайкова, Е. Полемичният стил [на Гео Милев] – начин на употреба. // Лит. вестник, № 34, 25-31 окт. 1995; Парашкевов, П. Експресионистичният фрагмент, митът за Кронос и библейската легенда за сътворението – модели за поемата „Септември” от Гео Милев. // Пламък, 1996, № 1-2; Атанасова, Цв. Гео Милев и „Везни”. // Век 21, № 10, 28 март–3 апр. 1997; Първанова, Ан. Гео Милев – гражданинът на света. // Дарба, 1996, № 5/6; Ангелова, Д. „Септември” – поема на опозицията. // Пламък, 1998, № 1/2; Ефендулов, Д. Някои библейски и религиозни първообрази в поемата „Септември” от Гео Милев. // Света гора, 1997, № 1; Нанков, Н. Начален монумент пред прага на един нов обет : Гео Милев и Едгар По. // Лит. мисъл, 1997/1998, № 1; Велкова-Гайдаржиева, А. „Септември” – рецепция и екзистенциални проблеми. // Лит. вестник, № 20, 27 май–2 юни 1998; Голубович, В.Сръбски и български авангард : Любомир Мицич и Гео Милев // Пробл. на изкуството, 1999, № 2; Гранитски, И. Гео Милев и трагиката на националната съдба. // Везни, 1999, № 5-6; Гранитски, И. Критиката на Гео Милев във „Везни”. // Везни, 1999, № 10; Бобев, А. Раждането на модерната душа в едно стихотворение на Гео Милев. // Дарба, 1999, № 6; Николова, К. Към въпроса за театъра на Гео Милев и експресионизма. // Лит. вестник, № 34, 27 окт.–2 ноем. 1999; Анчев, П. Гео Милев – човекът на междинното време. // Бълг. писател, № 2, 18 ян. 2000; Фурнаджиева, Ел. Сказките на Гео Милев. // Везни, 2000, № 3-4; Изследвания на международната научна конференция „Гео Милев. Място и роля в българската култура”, Стара Загора, септември, 1999. // Везни, 2000, № 7. // Сухиванов, Ив. „Септември” – драматургия на бунта. // Год. Бург. своб. ун-т, 2000; Хаджикосев, С. „Антология на жълтата роза” в парадигмата на българската модернистична култура от първата четвърт на столетието. // Пламък, 2000, № 1-2; Карастоянов, Хр. Гео Милев и Георги Шейтанов, или нови записки по исторически наивизъм. // Лит. вестник, № 5, 9-15 февр. 2000; Попов, Л. Поемата „Септември” на Гео Милев в епохата на антиутопиите. // Родна реч, 2001, № 1; Цандер, А. Между Дойран и Берлин – за някои черти на модернизма в творчеството на Гео Милев под знака на Първата световна война. // Везни, 2001, № 4-5; Сарандев, Ив. Гео Милев (15.І.1895–15.V.1925). // Сарандев, Ив. Българска литература (1918–1945). Т. 1. 2004; Сухиванов, И. „Септември” – драматургия на бунта. // Лит. вестник, № 14, 12-18 апр. 2005; Николова, К. Гео Милев и Владимир Василев за преводния репертоар на българския театър [20-те години на ХХ век]. // Лит. вестник, № 38, 3-9 дек. 2008; Стоянова, Н. „Септември” – диалог между две поеми. // Лит. вестник, № 12, 28 март – 3 апр. 2012.

Изт.: Фурнаджиева, Ел. Гео Милев. 1985-1925 : Био-библиогр. указател. 1985. Литературен архив. Том 2 : Гео Милев. 1964.

Едвин Сугарев