Матвей Вълев

Вълев, Матвей (псевд. на Димитър Христов Вълев) (Ямбол, 21.10.1902 – 7.11.1944, с Бугарени, дн. Сърбия). Роден в семейство на гимназиален учител. Прекъсва образованието си и се препитава като машинописец, фабричен работник, докер на Бургаското пристанище, дървосекач из Лонгоза, общ работник по жп линии. От 1922 публикува хуморист. творби в сп. “Маскарад” и “Българан”. Първият му белетр. опит – “Из записките ми”, излиза в “Българан” през 1922 (№ 18). Участието на В. в левия печат (с псевд. Матвей Босяка) го сближава с Хр. Смирненски и Ал. Жендов. През юни 1923 заминава за Германия, за да следва журналистика. Членува в земляческото д-во “Нар. студент” и печата в неговия орган “Нарстуд” и в левите нем. вестници “Rote Fahne” (орган на ГКП), “Die Welt am Abend”, “Berliner Tagesblatt” с псевд. Heinrich Wolf. Изпраща материали в Б-я за сп. “Звънар и “Пламък”; кореспондент на в. “Съзнание” – орган на бълг. емиграция в САЩ. През 1930 г. се преселва в Бразилия, търси препитание из степите и чифлиците. Завръща се в родината през 1934. През 1935-42 е чиновник в Столичната община; в нач. на 40-те редактира луксозното илюстр. сп. “Сердика”. От 1938 работи в Радио София, където заедно с Н. Вапцаров създава радиотеатъра. Сътрудничи на около 60 издания – сп. “Златорог”, “Изкуство и критика”, “Бълг. мисъл”, “Летец”, “Родолюбие”, на в. “Кормило”, Жупел”, “Фронт на трудово-борческите писатели”, “Слово”, “Мир”, “Вестник на жената” и др. След 9.ІХ.1944 заради участието си във в. “Щурец” е причислен към писателите, поддали се на “фашистки влияния”. Доброволец във ІІ св. война, загива в сражение с албанска СС дружина.

Разказите и репортажите на В. могат да се разделят условно на две групи: “отсамни” – със сюжети от бълг. действителност, и “отвъдни”, в основата на които залягат впечатленията му от Бразилия. Обединява ги темата за отчуждението и духовното разминаване между хората в урбанизираното индустриално общество. Където и да са – в родината, на презокеанските параходи или сред далечните джунгли и степи, персонажите живеят обладани от безпокойство и жажда за промяна. Космополитното светоусещане и скитническата нагласа обезсилват порива им към сближение и “закотвяне”, правят ги пришълци както сред свои, така и сред чужди. Авантюрното им поведение е особено функционално в т. нар. бразилски разкази, разкриващи пред бълг. читател екзотичната общност на натурализирани европейци и цветнокожи коренни жители – каубои, касадори, наемни убийци, прислужнички, сеячки на ориз. Естетизирани и облагородени, образите на цветнокожите представляват дискретна полемична реплика срещу расистките теории, битуващи у нас в навечерието на Втората световна война. Хуманистично-худож. внушения на В. се отличават с реализъм, достоверност, визуално-кинематографична експресивност и клонят към романов синтез – доколкото са скрепени от общото фикционално пространство (Сертонското плато) и от общия персонаж, преминаващ от разказ в разказ. През 1943 г. писателят пристъпва към романова преработка на “бразилската” си проза. Отпечатването на романа е осуетено от бомбардировките над София. Публикуван след повече от 4 десетилетия под загл. “Ферма в Сертон”, той е най-зрялата му представителна творба.

Изд.: Прах след стадата: Разкази. 1937; Войници. На брега: Разкази. 1938; Госпожата: Пиеса в 3 д. и 1 карт. (в съавт. с Ел. Багряна). 1938; Крилата помощ: Пиеса в 3 карт. (в съавт. с Анг. Каралийчев). 1938; На котва: Повест. 1938; Разковниче: Пиеска за малки спестовници в 3 карт. (в съавт. с Й. Стубел). 1939; Малките мореплаватели: Разкази. 1939; Мечка стръвница: Весела игра в 2 д. (в съавт. с Й. Стубел). 1939; Пороят: Пиеска в 2 карт. 1939; Пътници: Разкази. 1939; Знаменосци: Очерки из живота на велики кооператори. 1940; Отсам и отвъд: Разкази. 1940; Радост в живота: Разкази и репортажи. 1940; Някога и днес: Очерки и репортажи из кооп. България. 1942; Отвъд и отсам : Избр. разкази. 1957; Избрани произведения. 1975; Ферма в Сертон : Роман. 1988.

Лит.: Карастоянов, Хр. Матвей Вълев: Лит.-крит. очерк. 1982;Василев, Вл. По рейса България – Южна Америка. // Златорог, 1937, № 5; Каратеодоров, В. „Прах след стадата”. Разкази от М. Вълев. // Нова камбана, № 385, 2 ноем. 1937; Коралов, Ем. “Госпожата”. Драма от Ел. Багряна и М. Вълев. // Слово, № 4877, 10 окт. 1938; Цанев, Г. 1. “Прах след стадата”. // Изкуство и критика, 1938, № 1; 2. “На котва”. // Изкуство и критика, 1938, № 8; Данаилов, Сл. “На котва”. // Слово, № 4741, 23 апр. 1938; Троянов, М. (псевд. на Любомир Пипков). “Госпожата”от Ел. Багряна и М. Вълев. // Изкуство и критика, 1938, № 8; Карастоянов, Хр.“На котва”. Повест от М. Вълев. // София, № 570, 16 юни 1938; Константинов, Г. Екзотичните разкази на Матвей Вълев. // Днес, № 942, 1939; Недялков, Хр. Матвей Вълев “Радост в живота”. // Родно изкуство, 1940, № 9; Пенев, П. Матвей Вълев. “Отсам и отвъд”. “Радост в живота”. // Изкуство и критика, 1941, № 1; Продев, Ст. Писателят от Сертонския чифлик. // Нар.култура, № 43, 16 ноем. 1957; Ликова, Р.Сатирата в българската литература през 30-те години на ХХ век. // Год. СУ “Св. Кл. Охридски”, филол. фак., 54, 1959/1960, № 2; Рудински, Хр.Писателят Матвей Вълев. // Черномор. фронт(Бургас), № 64642, 4 ян. 1968; Бразицов, Хр. Работникът Матвей Босяка. // Труд, № 250, 21 окт. 1972; Мсечков, Нед.Матвей Вълев. // Нар. армия, № 8019, 9 ноем. 1974; Сарандев, Ив. Матвей Вълев. // Родна реч, 1977, № 7; Цанев, Г. Матвей Вълев. // Цанев, Г. Среща с миналото. 1977; Мсечков, Нед. Босяка се завърна от Америка. //  Месечков, Нед.Завръщане към миналото : Спомени за бълг. писатели. 1978; Рудински, Хр. Матвей Вълев или още Синьор Българо... // Нар. младеж, № 224, 11 ноем. 1979; Карастоянов, Хр. Разказвачът Матвей Вълев. // Лит. мисъл, 1982, № 5; Коларов, Ст. Скитникът, останал в родината. // Пулс, № 44, 2 ноем. 1982; Попов, Г. Матвей Вълев : Синьор Булгаро... // София, 1982, № 12; Гранитски, Ив. Поетичните скиталчества на духа. // Лит. фронт, № 23, 9 юни 1983; Цанев, Г. Прах след стадата. // Цанев, Г. Страници от миналото. 1983; Василев, Мих. Родоначалници на скитническия мотив;  Василев, Мих. Пресечена земя. 1983; Славова, Мая. Матвей Вълев. 40 г. от смъртта му. // Родна реч, 1984, № 6; Цанев, Г. Матвей Вълев. На котва. // Цанев, Г. Избрани произведения. Т. 2. 1985; Сестримски, Ив. Матвей Вълев. // Сестримски, Ив. Избрани произведения. Т. 1. 1986; Миладинов, Стр. Подслон за Матвeй Вълев в Антимово : Неизвестни данни за самобитния писател. // Кооп. село, № 238, 10 ноем. 1988; Беляева, С. Романът “Ферма в Сертон” или сегашният живот на миналото : (Рец.). // Хоризонт, 16,1989, № 4; Уроците на Матвей Вълев. Към един съвременен прочит на романа “Ферма в Сертон”. // Лит. мисъл, 1989, № 10; Карастоянов, Хр. Урокът на едно писмо. // Пулс, № 22, 30 май 1989; Андронова-Тошева, Св. Един класически любовен триъгълник отпреди 70 тодини [Хр. Смирненски-Женя Дююстабанова-Матвей Вълев]. // Пулс, № 39, 25 септ 1990; Великов, Ст. Щрихи от биографията на белетриста : Писма на Матвей Вълев до Вл. Василев. // Пламък, 1990, № 2; Вдъхновяваща любов между две силни личности. Писма на Ел. Багряна до Матвей Вълев. // Ново слово, № 5, 7 ян. 1994; Попов, Г. Синьорът от Пампасите. // Бълг. армия, № 13583, 2 ноем. 1994; Първанова, А. Между два бряга. // Пламък, 1995, № 5–6; Рудински, Хр. Авторът на бразилските разкази е и сред първите ни маринисти: 100 г. от рождението на писателя. // Черномор. фар(Бургас), № 223, 12 ноем. 2002; Рудински, Хр. Българският Джек Лондон – приятел на Смирненски и Вапцаров: 100 г. от рождението на писателя. // Дума, № 245, 23 окт. 2002; Ташев, А. Забравеният Матвей Вълев. // LiterNet, № 4 (101), 26 апр. 2008; Хаджикосев, С. Матвей Вълев между ОФ и робинята Изаура. // Год. на Филол. факултет, № 7, 2009.

Сабина Беляева, Добромир Григоров, Никол Танкова