Едвин Сугарев, „Българският експресионизъм“ (1988)Предмет на изследване в книгата е следвоенният модернизъм в българската литература, намерил най-ярък израз в експресионистични и близки до експресионизма форми. Разглеждат се корените на течението в общоевропейски контекст и специфичните му характеристики на българска почва. Експресионистичните тенденции са интерпретирани като свързващо звено между модернизма и авангардните течения в българската литература през 20-те години на ХХ век. В центъра на изследването е естетическата биография на Гео Милев, като се разглеждат и редица свързани с него творци – Ламар, Н. Райнов, Н. Марангозов, Ч. Мутафов, Г. Райчев, А. Страшимиров и др. В отделна глава, посветена на експресивния метод на септемврийската литература, се анализират отделни моменти от експресионистичната естетика, преосмислени от гледна точка на революционния авангард – в произведения като „Септември” на Г. Милев, „Пролетен вятър” на Н. Фурнаджиев и „Хоро” на А. Страшимиров.
| Статии
|