Светлана Стойчева, „Приказките на Николай Райнов. Между магиката и декорацията“ (1995)

Книгата изследва изследва едно творчество, което е създало едновременно представа за огромност (десетки и десетки томове не само в различни жанрове, но и във и за различни изкуства) и непредставителност – във всички съществуващи истории на българската литература, както и във всички панорамни изследвания все още не е оценена действителната културна и естетическа мисия на този автор. Фокусирането върху приказното творчество на Николай Райнов като основен обект на изследването в никакъв случай не преследва ограничителни цели.

В книгата се разглежда проблемът за културния генезис, психологията и риториката на декоративния стил и функционирането му в различни естетически системи (на символизма и експресионизма) и в друга жанрова среда – на приказката. Смисълът на конкретното изследване на приказките е в това, че стеснява възможността те да бъдат отбягвани в литературната история под определения като „особени” или „нетрадиционни”, или да бъдат означавани като „декоративни”, без да се разкриват истинските аспекти на това означаване. Разкрита е авторовата оригинална концепция за приказния жанр. Нейната реализация в преразказаните и авторски приказки чертае тенденция, до голяма степен противопоставяща се на добре познатата традиция на Ангел Каралийчев.

 

    Свали PDF