Чавдар Мутафов

Мутафов, Чавдар Петров (Севлиево, 19.09.1889 – София, 10.03.1954). Завършва осн. образование в Севлиево и гимназия в София. Следва машинно инженерство и архитектура в Мюнхен – с две прекъсвания, по време на които участва във войните. Съпруг на Фани Попова-Мутафова. Работи като архитект, худож. критик, редактор и др. Член-учредител е на Друж. на есеистите в България и на Съюза на приятелите на филма в България, член на бълг. ПЕН клуб, на Европейския писателски съюз. През 1944 е изключен от СБП с обвинение за профашистки убеждения, а през 1945 без съд и присъда е въдворен в трудов лагер. През 1946 е освободен и за кратко участва в редактирането на сп. “Архитектура”, а от 1947 до смъртта си е безработен и никакъв негов текст не е допускан до печат. М. пише проза, лит. и худож. критика, изнася сказки в столицата и страната, сътрудничи на “Везни”, “Златорог” и мн. др. списания, редактира седмичниците “Изток” и “Стрелец”. Един от най-значимите представители на бълг. литературен авангард, М. е изработил своя специфичен стил главно под влияние на нем. експресионизъм. Неговата “декоративна” проза е създадена почти изцяло през 20-те г. и до голяма степен определя облика на експресионист. проза в България. Съчетавайки баналното с драстични деформации и шокиращите сривове на съзнанието с декоративния словесен орнамент, М. изгражда своя собствен прозаичен стил, който звучи провокативно спрямо бълг. традиции. Основните му теми са свързани с разпадането на човешката психика, с отчуждението и невъзможността на модерния човек да постигне собствената си автентичност. М. залага на деперсонализацията и деконкретизацията, на гротеската и конструирането на алтернативни реалности, които изграждат един свят, мазохистично иронизиращ собствените си обекти и персонажи. Основните му герои в сборниците “Марионетки” и “Покерът на темпераментите” и в декоративния роман “Дилетант” са лишени от лица и своя собствена воля, те са кукли-марионетки, зависещи само от ръката на кукловода автор, иронията към нелепостта на техните действия и обречеността на съществуването им е повече от явна. Стремежът на модерния човек да постигне идентичност със себе си и да освободи духовното от пространствените и времеви условности, който е централен проблем в “Дилетант”, се оказва неосъществим. Абсурдите и гротеските са продиктувани от крайно болезненото съпреживяване на реалността, от страха и отвращението от съществуващото. В прозата на М. се прави един от първите опити да се разголи докрай отчуждението на човека в условията на модерната цивилизация, трагичното разпадане на психиката му и разпадането на всички ценностни критерии и морални опори. М. борави новаторски с езика – възлагайки му изцяло експресивни функции и изграждайки стилизирана образност, която буквално разгражда сетивния свят и го превръща в своеобразен знак за духовното състояние на неговите герои. Редица негови декоративни етюди, събрани в “Технически разкази”, съчетават възхвалата на техническия свят на футуризма и естетич. принципи на конструктивизма и новата предметност.

М. е и един от най-оригиналните и ерудирани худож. критици в периода между войните. Някои от неговите есета са свързани с модерното изкуство и имат манифестен характер (“Зеленият кон”, “Масово изкуство” и др.); други правят неочакван разрез на значими художествени течения (“Експресионизмът в Германия”), трети извличат концептуални принципи на модерното изкуство (“Плакатът”, “Карикатурата” и др.) Превеждал е текстове на някои автори на нем. диаболизъм и експресионизъм (Х. Х. Еверс, К. Айнщайн и др.).

Съч.: Избрано. 1993; Марионетки : Импресии. 1920; Дилетант : Декоративен роман. 1926 (1992, 2004); Покерът на темпераментите : Гротески. 1926; Технически разкази. 1940; Първото сражение. 1941.

Лит.: Стефанов, В. “Дилетант” и националната романова романтика. 1995; Кузмова-Зографова, К. Чавдар Мутафов: възкресението на Дилетанта. 2001; Daieva-Schneider, Sonja. Cavdar Mutafov und der deutsche Expressionismus : Eine interkulturelle Studie zur Rolle des dt. literarischen und künstlerischen Expressionismus im Werk eines bulg. Schriftstellers und Kunsttheoretikers. Frankfurt am Main : Lang, 2001; Цочева, Н. Чавдар Мутафов и българската култура между двете световни войни. 2007; Антонова, А. Чавдар Мутафов. В търсене на художествения лик. 2012.

Пундев, В. Чавдар Мутафов. // Дем. преглед. 1920, № 10; Тодоров, Т. Марионетки. // Развигор, № 3, 23 ян. 1921; Милев, Г. Марионетки. // Везни, 1922, № 4; Радославов, И. Покерът на темпераментите. // Хроники, 1926, № 1; Знахар, И. От 20-та насам. Антология : 1920-1930. 1931; Апостол, П. Литературни покойници. // Щит, 1933, № 12; Аврамов, Д. Незаслужено забравен принос. // Пробл. на изкуството, 1977, № 7; Анчева, Е. Литературните експерименти на Чавдар Мутафов в светлината на европейския авангардизъм. // Сравн. литературознание, 1985, № 6; Сугарев, Е. Самотният бунт на Дилетанта. // Лит. мисъл, 1986, № 6; Кръстев, К. Чавдар Мутафов. Спомени за културния живот между двете световни войни. 1988; Полянов, В. Срещи по дългия път. 1988; Сугарев, Е. Българският експресионизъм. 1988; Милчев, Л. Смъртен сън на Ч. Мутафов или приключението на “излизащия” смисъл. // Лит. мисъл, 1989, № 7; Милчев, Л. За декоративността в едно произведение на Ч. Мутафов. // Лит. история, 1991, № 19; Минкова, Т. “Закономерно” забравеният Ч. Мутафов. // Лит. форум, № 1, 27 март 1991; Кузмова-Зографова, К. За най-светлите и най-мрачните дни. // 21 век, № 41, 14-20 окт. 1992; Ликова, Р. При изворите на българския постмодернизъм. // 21 век, № 4, 14-20 окт. 1992; Русева, В. Аспекти на модерността в българската литература през 20-те години. 1993; Григоров, Д. Романът “Дилетант” на Чавдар Мутафов. // Лит. вестник, № 20, 27 март 1993; Гечев, С. Чавдар Мутафов и неговият “Дилетант”. // Стандарт, № 229, 23 апр. 1993; Галонзка, В. Декадент, Денди, Дилетант. Опитомяване на скорпионите. 1994; Кузмова-Зографова, К. Кирил Кръстев до Чавдар Мутафов. // Лит. форум, № 3, 19-25 ян. 1994; Кузмова-Зографова, К. Блестящият дилетант възкръсна от апокрифното си битуване. // Стандарт, 10 март 1994; Ликова, Р. Чавдар Мутафов - теоретик и психолог на модернизма. // Ново слово, № 73, 5 апр. 1994; Спасов, Р.Българският играч на стъклени перли. // Демокрация, 16 апр. 1994; Гечева, Т. Теорията на Фройд за сънищата и “Смъртен сън” на Чавдар Мутафов. // Пламък, 1995, № 3-4; Вътева, В. Ти, аз, Чавдар Мутафов, Катя и Александър Божинов. // Лит. вестник, № 34, 3-9 окт. 1994; Каролев, С. “Дилетантът” и учителят Ч. Мутафов. // Дума, № 241, 20 окт. 1994; Гечева, Т. Юнг във военните разкази на Гео Милев и Чавдар Мутафов. // Пламък, 1996, № 1-2; Кузмова-Зографова, К. Авангардното “Crescendo”. // Лит. вестник, № 29, 25 септ. 1996; Лазарова, Е. Плакатът като изкуство на самоочевидното. // Век 21, № 3, 31 ян. – 6 февр. 1997; Цанков, Г. Дилетантът и марионетките в подножието на вавилонската кула. // Езиците на европейската модерност. 2000; Кузмова-Зографова, К. Гео Милев и Чавдар Мутафов – едно “експресионистично” приятелство. // Везни, 2000, № 7; Петков, Пл. Чавдар Мутафов: Триумф и трагедия на дилетанта. // Анти, № 34, 24-30 авг. 2001; Сарандев, И. Чавдар Мутафов (02.Х.1889 –10.III.1954). // Сарандев, Ив. Българска литература (1918–1945). Т. 1. 2004; Данова, С. Пладнето на майките : „Майка” от Чавдар Мутафов, сб. „Технически разкази”. // Лит. вестник, № 26, 4-10 юли 2007; Стоянова, Н. Отвъд марионетките : Опит върху „Марионетки” на Чавдар Мутафов. // Лит. вестник, № 28, 18-24 юли 2007; Симеонова-Конах, Г. Краят на параболата, Дилетантът, Марионетката. // Известия на Националния литературен музей. T. 5, 2008; Генова, И. (Не)възможни срещи: Чавдар Мутафов, Василий Кандински и Мюнхен. // Критика и хуманизъм, 2009, № 2; Кирилова, Л. Образите на кризата у модерния човек в поезията на Атанас Далчев и прозата на Чавдар Мутафов. // Бълг. ез. и литература, 2012, № 3; Шумкова, Л. Дезакорд, или изповед на 1920 година : „Марионетки” на Чавдар Мутафов и Сирак Скитник. // Списание за университетска култура, 2012, № 24.

Едвин Сугарев